By the window

Двадесет и осма глава

"Любовта, приятелю, е единствената сила в този живот, която едновременно може да те убие, но и да те съживи."

____

"Видях те днес...
ДНЕС - напомням си,
беше сякаш преди миг,
но и сякаш преди цял един живот.
Само веднъж те зърнах,
невинно и почти неуловимо,
и си казах, че няма нищо лошо,
нищо безбожно в една случайна среща.
Но истината я пазя дълбоко в себе си
и никога няма да повярвам,
че има каквато и да е невинност
в силата, с която те пожелах в онзи момент.
Като мъж на честта и мъж на думата си,
изгубих всичко достойно в себе си
в онзи миг, когато разбрах,
че никога няма да обикна друга,
така както обикнах теб;
и всяка друга за мен няма да има
ни лице, ни хубост, ни сърце,
дори и тази, чиято ръка държах тогава.
И знам, че не хаеш за мен
и всички пътища в живота ми,
които ти изгори само с поглед,
но ако можех, ако го чувствах правилно,
щях да те питам само едно -
Би ли някога побрала дори и най-малката
част от мен в душата си?"

Датата, написана след поемата, е 09.10.2014 г. Дори и без да пресмятам годините, поглеждам Том, който седи на пода срещу мен и си играе с Нала уж нехайно, а всъщност ръцете му треперят, докато гали козината й, и просто знам, че всяка негова дума е била истина. Разбирам, че аз съм тази, която е сгрешила тази сутрин, и вината ме залива на талази. Усещам как топлината започва да ми придава по-тъмен нюанс на розовото, но дори срамът от действията ми не може да помрачи светлината на детската любов, която Том изпитва към мен.

-     В поемата - започвам, поемайки си дълбоко въздух, защото очите ми отново са се насълзили заради онова, което направих днес, - си написал, че няма нищо невинно в привличането ти към мен и че си изгубил всичко достойно у себе си, след като си скъсал с Нина. Как, по дяволите, можеш да кажеш подобно нещо за себе си, Том?

Той повдига поглед от лапичките на Нала и тя се отдръпва от него, сякаш разбрала, че сега не е време за игри. Очите му са зачервени, но гласът му е направен от стомана, защото е част от съществото на един истински мъж:

-     А ти можеш ли да го оправдаеш?

Усмивката му е някак тъжна и аз виждам тревогата си, рефлектирана в очите му; виждам колко много ме е грижа за него и как не мога да понеса да изживее и най-малката болка, защото той не заслужава нищо лошо да му се случва.