By the window

Седма глава

"Красивите думи не винаги пораждат само усмивка, понякога стават повод и за размисли."
____

- Защо пишеш? - въпросът се изплъзва измежду устните ми, макар все още да не съм го дообмислила.

Вдигам поглед от листа в ръцете си и се взирам в тъмните очи на Том, който седи с ръка върху кафе машината. Той отваря уста, но в този момент чувам камбанката на вратата зад гърба си и се обръщам, изпепелявайки с поглед новата клиентка, която ни прекъсна. Жената се приближава към нас и застава от дясната ми страна, а аз забелязвам, че цялата е вир-вода и от дрехите й капе по пода.

- Добър ден - Том, който седи зад бара, я поздравява. - Какво ще обичате?

- Само ментов чай, моля - тя свива устни и няколко едва забележими бръчици прорязват лицето й, докато търси нещо из дамската си чанта. - С малко мед и бучка захар, защото в такъв ден на човек му трябва малко сладост, дори да е на диета. Измокрих се до кости, докато дойда до тук! Пустият дъжд се изля от нищото!

Том я слуша внимателно, докато приготвя чая й, и аз забелязвам, че тя го гледа с нещо като любопитство в очите си. Когато му подава парите си и му смигва, ми става повече от ясно, че е събудил интереса й. Русокоса, висока и очевидно много младолика за годините си, тя има известно право да флиртува с него по толкова дързък начин. Дрехите й са скъпи и добре подчертават запазената й фигура, което още повече ме навежда на мисълта, че тази жена знае добре какво върши.

Струва ми се, че разликата между мен и нея е до небето, макар да съм я огледала съвсем повърхностно и вероятно съзнанието ми да изкривява истината през призмата на напълно женския порив винаги аз да бъда най-гледаната на мястото, в което се намирам. Сега обаче не мога да сваля очи от нея, защото прави всичко с такава лекота, каквато само една жена, загърбила бремето на тридесетте, може да притежава. Зряла е и уверена, а аз започвам да се чувствам все по-малка до нея, докато с Том си разменят любезности и тя се отдалечава към една от свободните маси.

- Та, какво казваше? - той най-сетне ме поглежда, но така, сякаш нищо не се е случило.

Една богиня допреди секудни флиртуваше най-безсрамно и открито с него, а той изглежда все толкова сериозен и незаинтересован. Недосегаем е, мисля си, примигвайки насреща му. Този мъж наистина е труден за впечатляване.