By the window

Четвърта глава

"Сутринта след това винаги ще е гадна - ще имаш махмурлук и животът няма да ти харесва. Важното е да се вземеш в ръце и да започнеш новото си начало."

___

Тази сутрин съм кисела. Поглеждам се в огледалото и виждам последиците от безсънната нощ. Недоспала съм и се чувствам уморена, почти сигурна съм, че днес ще ме обземе несигурност заради не дотам добрия ми външен вид. А да сложа грим е изключено, защото от тийнейджърка съм настроена негативно към този вид разкрасяване.

Въздъхвам и решавам вместо да се самобичувам в банята, да си оправя леглото. Преди се прибирах вкъщи в пет сутринта и лягах да спя до следобед, което значеше, че спалнята ми или изобщо апартаментът ми като цяло никога не бяха подредени. Сега обаче е девет часа и аз имам целия ден пред себе си, а и освен това по някаква причина намачканите чаршафи ме дразнят.

Следващата ми цел е закуската. Добирам се до кухнята, където е твърде слънчево предвид, че вече е декември. Светлината едва не разяжда очите ми, но аз ги присвивам и отварям хладилника, но не особено обнадеждена. Както очаквах, тук няма никаква храна, годна за ядене. Толкова много не искам да се показвам извън вкъщи днес обаче, че прибягвам до средния по големина портокал на плота, който не помня да съм купувала.

Да не би Том да ми го е оставил?

Докато го беля, се замислям по този твърде сложен за състоянието ми въпрос. Ако наистина това е негова идея, то той е знаел, че ще се събудя с лек махмурлук и ужасно настроение, че от седмици не съм пазарувала за вкъщи. Помислил е за всичко това и е решил да ми остави портокал чисто и просто от съжаление.

Смръщвам се при киселия вкус и спомените от снощи, съмненията, които ме обземат. С Том сме приятели отдавна - толкова отдавна, че не мога да си представя живота си без него, какво би било, ако не го бях срещнала. През всичкото това време той никога не е показвал дори и малък намек за интерес към мен като жена, която може да целуне. Границите помежду ни винаги са били невидими, неказани и нечути, но винаги спазвани. Никой от двама ни не ги е пристъпвал... до снощи.

Не мога да си представя той да е привлечен към мен, не мога да повярвам в мисълта за това. И докато останалите две парчета портокал невинно седят на плота, аз се взирам в тях с презиращи очи. Внезапно ми се струват ужасно противни на вкус, защото ако съществува дори малка вероятност Том да изпитва някакви чувства към мен, то това значи, че приятелството ни никога няма да бъде същото или по-лошо - че няма да успеем да го запазим.