By the window

Двадесет и седма глава

"Понякога изкуството говори по-добре за любовта и от сърцето."

___

Полунощ. С Том пътуваме към апартамента му. Радиото е включено и от него звучи тиха песен на Уестлайф. Прозорците са замъглени от дъха ни, а навън вали сняг на парцали. Колата е толкова запълнена от топлина и уют, че помежду ни няма място за думи. Ръката му, която държи моята, е достатъчна. Не ми трябва да знам нищо повече, не ми трябват разкази и обещания. Имам всичко, което ми е нужно.

Когато двигателят замира пред вратите на "Кабани" и двамата излизаме на улицата, аз не тръгвам веднага. Вместо това затварям вратата на колата и поглеждам нагоре към небето, на което свети пълната луна. Нощта е ясна и облаците не препречват светлината й.

-       Утре е Нова година - прошепва ми Том, застанал пред мен. - Можеш ли да повярваш?

Поглеждам го скептично, докато снежинките падат върху лицето ми и се заплитат в косата ми.

-       Мога да повярвам на всичко, щом съм с теб - свивам рамене, прибирайки ръцете си в джобовете на палтото, но не и преди да ощипя червения му нос. - Все пак тази година ще станат шест години, откакто се познаваме.

Той се усмихва до уши, вероятно мислейки си за всичкото това време, в което е бил влюбен в мен. Сега няма и помен от онзи строг и сериозен Том, който изпъди като мръсно псе само с поглед бившия от апартамента ми. Сега пред мен стои инстинският Том, онова малко момче, чийто родители все още не са загинали в пожар. Очите му са изпълнени с невинност и детско щастие. Ето така гледа влюбеният мъж, мисля си, гледа с по детски чисти очи и малко глуповата усмивка.

-          А можеш ли да повярваш - той започва дяволито, но аз вече знам какво ще ме попита, - че те обичам?

Въпросът му ме разсмива искрено, защото усещам с цялото си същество любовта му по мен, която строи на вълни от него. За първи път гледам не онзи мистериозен Том, който години наред се опитвах да разгадая, а душата, която се крие зад коравата му черупка.

-          Ако наистина в апартамента ти има онова доказателство за любовта ти, наистина ще ти повярвам. Но дори и да си ме излъгал само за да пътуваш час в колата с мен и да слушаш радио, добре, пак ти вярвам.