By the window

Девета глава

"Изкуството лекува болките, които животът ни причинява, като стар мехлем за душата."
____

Усещам нещо влажно да се стича по лицето ми. Опитвам се да дишам, но не мога, защото в гърдите ми се е разгорял пожар. Стисвам очите си и от ужаса на болката някаква част от мен изплува на повърхността. Хващам се за първата си глътка въздух като удавник за сламка и си казвам, че това не може да е истина. Тази агония, която ме раздира цялата от вътрешния център на гърдите ми, не може да бъде изпитана толкова внезапно, защото няма причина за нея. Започвам да си повтарям това и сънят малко по малко ме напуска, оставяйки кошмарния си привкус под езика ми.

Отварям рязко очи, изправяйки се на лакти. Сълзите капят една след друга от очите ми и макар че виждам размазано, успявам да различа телевизора на стената, който е спрян на пауза. Вървяла е една от последните сцени от любимия ми филм, когато съм заспала. Давам си сметка и че съм увила одеалото плътно около себе си и осъзнавам, че съм сама. Том го няма до мен и макар че именно той е спрял филма на пауза и ме е завил, вече не е тук.

Питам се дали изобщо е останал да спи в апартамента ми или си е тръгнал? А дали е останал и просто е отишъл да направи закуска?

Избърсвам припряно лицето си в пижамата си на слончета и подсмърчам, отвивайки се. Неприятното чувство от кошмара все още витае из съзнанието ми, докато се понасям към кухнята, набързо разресвайки косата си с пръсти. Надявам се да не го стресна с вида си, защото тази сутрин наистина не се чувствам като Бионсе след ужасното си събуждане.

- Том - викам го, влизайки в кухнята, която обаче се оказва празна.

Минавам през коридора и трапезарията, но там също го няма. Отсъствието му ме обърква и неочаквано в мен се намества едно досадно разочарование. Връщам се в дневната с буреносен облак над главата си и къркорещ корем. Присядам на дивана, по който все още се носи фрагмент от мириса му и потъвам в униние, докато не забележа белия лист върху масичката за кафе. Докато го вземам, забелязвам, че всичките кутии с от снощната храна са изчезнали.

От едната му страна е небрежно написана бележка с разкривени букви, което ме кара да мисля, че я е писал в бързина. Химикалът е прекъсвал на места, преценявам, виждайки разликата в омастилените думи, и мога да си представя раздразнението му от това.