"Животът поднася най-добрите лоши изненади, които нито можем да очакваме, нито да откажем."
____
На вратата се позвъни още веднъж, докато с Том се изправяхме на крака. Сърцето биеше бясно в гърдите ми, а когато той обгърна лицето ми с ръка, съвсем изгубих представа за реалността. Сигналната лампичка в главата ми светеше, но аз затворих очи, за да не я гледам.
- Майка ми не трябва да те вижда - събирам достатъчно воля, за да му изтърся това. - Не те познава и ще си помисли нещо, а не знам как ще реагира. След раздялата с Джошуа стана някак... просто се опитва да ме предпази от мъжете в живота ми.
Той кимва разбиращо, но в очите му мога да прочета неодобрение. Знам, че е типично за него да поиска да остане и да се запознае с нея, да я омае и да ми докаже, че е достатъчно добър, за да я познава, но няма да го направи, защото не би ме поставил в толкова неудобна ситуация.
- Quand te reverrai-je?* - пита ме тихо, гледайки в душата ми през очите.
Размърдвам се неловко, защото погледът му изпраща топлина по цялото ми лице. Екранът на телефона ми отново светва.
- Утре - обещавам му, - ще се видим в "Кабани" да си разменим подаръците за Коледа.
Това, изглежда, му е достатъчно, защото се отдръпва от мен, взима телефона и якето си от дивана и изтичва на терасата. Увереността, с която се прехвърля на другия балкон, ме връща назад във времето и поражда усмивка на устните ми.
- Ерин!
На вратата отново се почуква, този път доста по-нетърпеливо, и аз излизам от унеса си. Отивам да отворя, докато майка ми не е влязла вътре с взлом.
- Мамо! - преструвам се на изненада, макар появата й наистина да ме хвана недподготвена. - Какво правиш тук?
Тя ме поглежда кисело и ме прегръща набързо, преди да прекрачи прага.
- Реших аз да дойда, за да прекарам празниците с теб, след като ти дори не ни се обаждаш. Баща ти ти праща много поздрави. Не успя да дойде с мен, защото съседите са пуснали кучетата си в двора ни и малките гадинки са овършали всичко.
YOU ARE READING
By the window
Romance"Дръж стандартите си толкова високо, колкото и брадичката си; отпивай от кафето си толкова бавно, колкото и от живота си; и пази сърцето си чисто, колкото и името си." - това е мотото, към което Ерин Боунс се е придържала през целия си живот. Колко...
