By the window

Седемнадесета глава

"Лесно е да прелъстиш тялото, но о, боже, колко трудно е да прелъстиш съзнанието."
____

- Хайде, пусни ми нещо твое - Том ми се усмихва с онзи пламък в очите, който категорично забранява и не приема откази, защото просто не ти оставя достатъчно смелост, за да му откажеш.

Обадих му се малко след като Холи си тръгна гузна от апартамента ми, прегръщайки ме неловко.

Можех да видя съжалението, изписано по цялото й лице, и в онзи момент я намразих, задето не й се налага да гони музата си, а само да се възползва от таланта на хората, превръщайки го в бизнес, а след това да купонясва извън страната. Вероятно наистина е хубаво да имаш сигурна работа и уравновесен характер, но аз никога няма да разбера какво е да живееш такъв живот. Родена съм с дарбата и проклятието на таланта си, а всеки музикант знае, че с умението да свириш и да пееш идват и меланхолията, носталгията, уязвимите периоди и променливите настроения. Да си музикант, а и като цяло човек на изкуството, не е посилно на всекиго.

Том сякаш усети отчаянието в гласа ми, докато уж нехайно му споделих какво беше станало, и заряза кафенето в ръцете на Бил, за да дойде у нас. Част от мен съзнава добре,  че този мъж не може да продължава да прави такива неща за мен, защото по този начин пренебрегва самия себе си, но другата част от мен не може и да си представи да се справи без него. Все пак какво съм аз без Том, който винаги намира изхода на всеки лабиринт в живота ми?

Трябва да призная, че ми харесва да му позволявам да се грижи за мен, харесва ми да излизаме на срещи и никога да не говорим за странния проблясък помежду ни. Понякога думите са надценени и е най-добре някои неща да се изживеят, без да бъдат обсъждани; просто да бъдат почувствани.

След като си изплаках душата на рамото му и му признах, че съм забравила вдъхновението си някъде след себе си, той ме прегърна и ме държа в обятията си толкова дълго, колкото ми беше нужно, за да подам нос изпод пуловера му. Двамата говорихме с часове за бъдещето ми и за вероятността всичко да се оправи, колкото и нищожна да беше тя, а след това аз направих омлет за обяд и разговорът ни стихна.

-     Слушал съм всичките ти песни, разбира се, но ми е интересно ти коя би избрала, след като ги имаш всичките в главата си - допълва той след кратък момент на мълчание.