By the window

Деветнадесета глава

"Има едни моменти в живота, в които нещо в теб просто прещраква и в отговор целият свят спира. Каквото ти се случи тогава, се превръща в един от най-хубавите ти спомени."
_____

- Все още не разбирам защо ме доведе тук - майка ми продължава да недоволства, скръстила ръце пред гърдите си.

- Защото - започвам отнесено, оглеждайки клетките - днес е Коледа и искам да купя подарък на Лола.

- Толкова си неорганизирана - тя поклаща глава. - Изобщо не си се променила, откакто беше дете. Винаги забравяш неща, важни дати; разсейваш се, когато трябва да внимаваш; оставяш нещата за последния момент... Ако се беше организирала по-добре, сега щяхме вече да приготвяме обяда, а не да висим тук като някакви малоумнички. Точно в деня на Коледа... Каква лудост!

По едно време просто изключвам слуха си и гласът й се изпарява от главата ми. В такива моменти, когато не ми се слушат лекциите й, се радвам, че не мога да задържам вниманието си твърде дълго само върху едно нещо.

Всъщност подаръкът няма да е на Лола, а на Том, но тя не трябва да знае за това. Измислих идеята в последния момент, точно миг преди да заспя миналата нощ, а на сутринта ми се стори малко налудничава. Никога не бях говорила с него дали обича животни и дали иска да си вземе някое, но вярвам, че е достатъчно отговорен, за да му взема. Надявам се да се привърже към него и двамата да си правят компания, защото Том обича да се изолира от света и това понякога може да е вредно за самия него.

В приюта за изоставени кучета очите ми се пълнят със сълзи, докато гледам как хората от персонала тук се грижат за животните. С майка ми дълго време разговаряме с една от служителките, но по едно време аз се оттеглям от разговора, защото денят не е безкраен, колкото и да ми се иска.

Започвам да обикалям около клетките, като си мисля, че бързо ще си избера някое куче, но представите ми се объркват съвсем след малко. Оказва се, че се влюбвам бързо във всяко едно от тях, когато ме погледне с милите си очички, и не мога да се спра на нито едно.

Том е висок, мускулест мъж, който е прехвърлил трийсетте, и би му отивало голямо куче. В първите няколко клетки виждам Немска овчарка, Хъски, Ротвайлер, дори Булдог, но нещо ме разколебава. С едно от тези кучета и дома си той ще изглежда като излязъл от първата страница на списание и аз лесно мога да си го представя като успешен бизнесмен с много представителен вид, но това ще е твърде перфектно. Според мен му трябва някое куче, което да го балансира.