By the window

Четиринадесета глава

"Ако една жена замръзне в цялата суматоха на деня си и във всичкия безпорядък на живота си и не успее да откъсне поглед от мъжа пред себе си, то той е откраднал сърцето й, но може би тя все още не го знае."

____

Обичайната събота за мен изглежда така: тиквен пай или чийзкейк с боровинки, удобния ми диван и някоя наистина тежка книга. Да работя като музикант има много предимства и едно от тях е, че в живота ми обикновено няма какъвто и да било стрес. Преди, когато все още можех да свиря, през седмицата ходех в студиото и често се случваше да запиша по една или две песни на месец, а през уикендите да отпразнувам успеха си. Участията ми бяха разграфени за около година напред, така че винаги бях добре подготвена и почти не се случваше да пропусна някое.

След гимназията така и нямах възможността да вляза в колеж, защото попаднах в музикалния бизнес и той ме завъртя като във водовъртеж. Никога не съм се притеснявала дали ще ме приемат със специалността, която искам; не съм гонила крайни срокове и не съм ходила на интервюта за работи. Всичко това може би обобщава защо не съм свикнала да превъзмогвам паниката си.

Тази събота реших да намина в "Кабани" просто за да получа поредния урок по френски и чаша капучино с малко канела отгоре, но разбрах, че това няма да се случи, когато видях трите паркирани камиона на улицата. Том и Бил стоварваха с шеметна скорост стоките от тях, разплащаха се с разносвачите и в същото време обслужваха клиентите в кафенето, а в мига, в който ме забелязаха, ме забъркаха в целия този хаос.

Определиха ми почетно място и аз още седя тук и се пържа в този ад - а именно зад бара, където от всички страни ме връхлитат хора и всеки от тях иска различно нещо и то да бъде изпълнено веднага. Връщам ресто и раздавам бележки от сметките; влизам и излизам от склада, балансирайки цели кашони и табли на ръцете си, защото Том и Бил вероятно са имали ужасно натоварена седмица и са забравили да организират шкафовете с продуктите под бара; опътвам разносвачите и най-вече успешно се оправям със звяра, който е кафемашината.

Никога преди не ми се е случвало да замествам някого тук, но трябва да кажа, че се справям добре, защото толкова години наред съм гледала как Том прави кафе. Машината е голяма и ужасно скъпа, има много копчета и сложни пластмасови уреди, които се използват при направата на различните видове напитки. Иска ми се да включа опита си през този ден в автобиографията си, но знам, че Лола например никога няма да ми повярва колко хладнокръвно съм овладяла положението, понеже хладнокръвието не ми е особено присъщо.