Глава 12

4.2K 179 34
                                    

Алиса

Има моменти в живота,когато искам просто да се откажа от всичко.

Имам чувството, че винаги всичко, което искам ми се изплъзва и никога не става така както искам

Аз искам Логан, но той иска Паркър.

Но хубавото е, че поне си имам Майк.

Той никога не би ме предал.

-Вдигни си телефона шибан задник! - извиках срещу телефона.

Не ми вдига телефона.

Къде си го е заврял, че да не ми вдига!

Той е най-ужасното фалшиво гадже на света.

Поне си имам Грейс....

Която също не ми вдига телефона.

Всички ме зарязаха...колко депресиращо.

Искам да умра.

Аз самотна и депресирана.

Колко ужасно.

Ще си прережа вените.

Слязох в кухнята и видях, че майка ми я няма.

Чудесно.

И тя остави.

Дори майка ми ме заряза.

-Какво правиш!

Стреснах се и изпуснах ножа.

-Мамка му. - прошепнах, когато погледнах кръвта по ръката ми.

-Внимавай. - каза Логан и се приближи и взе ножа от ръката ми.

-Защо влизаш без да питаш? Стресна ме! - извиках срещу него

-Виждам! Но какво правеше с ножа!

-Мислех да си прережа вените, но после реших да си отрежа парче торта.

-Господи! Помислих, че наистина ще го направиш.

-Много си загрижен,но ръката ми кърви и ме боли. Раната е голяма и мисля, че след малко ще припадна. Мразя кръв.

-О, да. Съжалявам. Сега ще се погрижа.

Той превърза раната ми, след което ми се скара, че правя глупости.

-Повече не прави такива неща!

-Няма.

-Изкара ми акъла! Помислих си, че си си намислила някоя глупост...

-Ти дойде, за да ми четеш конско ли?

-Не. Дойдох да те видя.

In love with him Where stories live. Discover now