Четири години и половина по-късно
Алиса
Чух някой да вика от другата стая и веднага отворих очи.
Станах от леглото и отидох в другата стая.
Там бяха Логан и четири годишната ни дъщеря Оливия,която лежеше върху килима, а баща й я гъделичкаше, като тя от време на време пискаше и се смееше.
Оливия беше прекрасно дете, а и всички много я обичахме. Всъщност тя не беше планирана.
Просто след сватбата разбрах, че съм бременна в третият месец.
И бях в шок, защото не бях знаела толкова време,но Логан ме успокои тогава и прие новината добре, дори се радваше, но сега съм много щастлива,че я има.
Логан ме видя и се усмихна.
-Мамо! - изписка Оливия и Логан я пусна.
-Оливия, скъпа. - усмихнах се целунах бузата й - Защо бяха тези викове?
-Татко ме тормози. - каза и се сгуши в мен
-Не е вярно. - каза Логан и се изглегна върху килима
-Напротив. - тя се изплези
-Не ми се плези!
Тя се приближи до него и се изплези пред лицето му.
И както винаги моите бебета се държаха, като бебета.
Логан я прегърна и целуна бузата й.
-Татко, пусни ме! - изписка Оливия, но Логан продължи да я целува.
Логан много обичаше Оливия.
Тя също го обичаше, но не обичаше, когато я целуваме много, защото така сме навлизали в личното й пространство, но когато иска някоя играчка дава да я целуваш колкото искаш.
-Обичам те. - каза Логан
-И аз те обичам. - каза Оливия и го прегърна. - Сега ме пусни долу.
Логан я остави на килима и тя започна да си играе с куклите си.
-Добро утро, красавице. - каза Логан и ме целуна.
-Добро утро, защо не ме събуди? - попитах, когато влязохме в спалнята ни.
-Защото беше много сладка, докато спеше. Не исках да те будя. А и вчера си легна късно. Трябва да си почиваш,любов моя.
-Да си почивам, любов моя? Какво си направил?
-Нищо.
-Значи си направил нещо.
KAMU SEDANG MEMBACA
In love with him
RomansaКакво е чувството да си влюбена в братът на най-добрата си приятелка, но той да не изпитва нищо към теб...да ужасно. Да знаеш, че никога няма да отвърне на чувствата колкото и да опитваш да привлечеш вниманието му, но той да вижда единствено малкото...