In love with him

Глава 25

Алиса

Наистина се зарадвах, когато видях Логан.

Но, когато каза, че пак ще си бъдем само приятели сърцето ми се разби на малки парченца.

Защо трябва да е такъв глупак?!

Не разбира ли, че го обичам!

Защо иначе толкова години ще се правя на негова най-добра приятелка и ще му давам съвети как да впечатли други момичета или защо ще слушам глупостите, които ми говори...

Наистина вярвах, че вчера е тук, защото...защото най-после е започнал да има чувства към мен, но както винаги сгреших.

За него съм единствено най-добрата му приятелка.

Наистина ме нарани вчера, но на него надали му пука за чувствата ми.

На никой не му пука.

Искам на Логан да му пука за мен.

Минаха няколко дни откакто видях Логан за последно.

С Грейс излязохме няколко пъти, но Логан сякаш изчезна.

Днес му звънях няколко пъти, но той не ми вдигаше.

Да не ми е сърдит, затова че го изгоних миналия ден?

Не трябваше да съм толкова груба с него.

Бях малко наранена, но трябваше да остане с мен.

И не трябваше да му казвам да си тръгва.

Бях сърдита, но не трябваше да става така.

Дано не ми е сърдит.

Но надали това е Логан.

Той не се сърди.

Поне на мен.

Аз го обичам и винаги ще му простя.

Каквото и да направи.

Той също ме обича, макар и не по начина по който аз него.

Аз го обичам, за съм влюбена в него, но той ме възприема, като най-добрата си приятелка, която обича, защото....

Защото ами и аз не знам.

-Здравей. - усмихна се Грейс и ме прегърна. - Не знаех, че ще идваш...тук вкъщи.

-Не искам да стоя сама вкъщи и реших да дойда. Да не си с Майк?

-Не. Той се занимава със шибания си футбол и не ми вдига шибания телефон от три часа и със сигурност ще му отрежа топките веднага след като се видим.

-Радвам се, че връзката ви върви добре.

-Върви невероятно.

-Както и да е искаш ли да гледаме филм в стаята ти? Или да правим нещо?

-Да. Ти се качвай, аз идвам след малко. Трябва да проведа един разговор. Насаме. - каза тя и аз кимнах

Аз тръгнах към стълбите.

Майк е късметлия, че е с нея.

Или поне така мисля.

Но поне няма да виждам Логан.

Чух шум, след което Логан излезе от стаята си. Беше само по боксерки.

Дано не е това, което си мисля.

Изглеждаше изненадан,когато ме видя.

-Али какво правиш тук? - попита и се облегна на вратата.

-Тук съм да видя Грейс. Която ще дойде след малко.

-Добре. Ти по-добре ли си вече?

-Да. Защо не ми вдигаше?

-Бях зает.

-С какво? - попитах и тогава вратата на стаята му се отвори и от там излезе Паркър, която беше облечена в неговата тениска.

Ето с какво е бил зает.

С нея.

Разбира се, когато се разсърдя на Логан и не си говорим няколко дни ще се появи кучката Паркър, за да го изчука.

-Алиса,здравей. - усмихна се Паркър

-Здравей Паркър. Радвам се да те видя.

-Аз теб също, но ще си говорим друг път. В момента с Логан сме заети, ако ме разбираш. - каза и дръпна Логан за ръката и се върнаха в стаята.

Защо винаги трябва да става така?

Когато се чувствам добре и става нещо такова, което да ме кара да се чувствам ужасно.

Мразя Паркър.

Тъпата кучка е щастлива, че е с него, а аз за пореден път ще плача по несподелената си любов.

Както винаги...