In love with him

Глава 44

Логан

-Не можеш да ме напуснеш! - извиках и хванах ръката й.

Това не може да се случи!

Не мога да остана сам!

Не и отново.

-Логан, не те понасям.

-Знам, но аз те обичам. А, той е глупак. Забрави го!

Това е нелепо.

Как така ще си тръгне?

-Логан отивам да живея при Майк, ако не си разбрал ще имаме дете. - каза Грейс

-Не! Защо не останеш тук! Той е задник!

-Защото започвам нов живот с него.

-Започни нов живот при мен тук вкъщи.

-Не.

-Какво толкова има в този идиот, че го харесваш толкова.

-Ами обичайните неща. Каквито харесват всички момичета, а и родителите му са богати, което разбрах наскоро.

-Значи с него, защото е богат?

-И да и не. Парите помагат, но го обичам и вече приех мисълта, че до края на живота си ще съм свързана с него.

-Аз също имам пари.

-Довиждане Логан.

-Аз съм лекар имам повече пари.

Дръпнах куфара й тя падна върху леглото.

-Не. Как ще си тръгнеш? Ще изпусна всичко от живота на племенника си или племеничка. Какво е? - попитах

-Не знам. Ще разбера в петия месец.

-В кой месец си?

-Трети.

-Знаех. Корема ти е пораснал. След два-три месеца няма да можеш да си виждаш краката. Трябва да ходиш често на прегледи, защото...

-Ето затова не искам да живея с теб. Майк не би ми казал, че съм дебела. И не е досаден студент по медицина.

-Аз го казах с добри чувства. И не съм досаден!

-Щом си лекар, нали знаеш, че стреса не е полезен за бебето? - попита и аз кимнах - Спри да ме стресираш!

-Не те стресирам!

-А, каза ли на Алиса, че си лекар?

-Тя знае, че ходя на работа, но не знае какво работя. Мисли, че съм идиот, който не разбира от нищо.

-После искаш тя да е честна с теб. Но сега ме пусни.

Тя тръгна да става и аз легнах върху нея и я прегърнах.

-Логан.

-Не си тръгвай. - казах и тя ме бутна, за да стане.

Взе куфара си и излезе от стаята.

Аз я последвах и спрях преди да излезе.

-В момента ми разбиваш сърцето. - казах

-Алиса е за тази работа.

-Много ще ми липсваш. - прегърнах я и целунах бузата й.

-И ти на мен.

-Обичам те.

-И аз теб. Сега ме пусни, защото Майк ме чака.

-Кажи му от мое име да върви по дяволите!

-Добре. - усмихна се и целуна бузата ми, след което излезе.

Тя ме изостави.

-Ти си ужасна сестра! - извиках - Но те обичам!

Изостави ме.

Заради този глупак.

Аз съм наранен.

Сега съм сам.

На никой не му пука за мен.

Ще бъда сам до края на живота си.

Грейс ще бъде с него и ще забрави за брат си, който много я обича.

Това е нечестно.

Този открадна сестра ми.

Защо й беше нужно да се влюбва да си живеем заедно беше супер.

Аз не обичам да съм сам.

Как ще живея сам?

Как ще се справя?

Аз не знам как работи фурната.

Има много копчета.

Знам как да работя със спринцовки, системи и други неща.

Но фурната е прекалено сложна за мен.

Какво ще правя?

Аз съм сам...самотен...самотник.

-Здравей, любов. - чух Алиса - Защо си на пода? - попита

Погледнах към Алиса и се усмихнах.

Как не сетих.

Голям съм идиот.

-Скъпа искаш ли да живеем заедно? - попитах и тя се спъна в шала си и падна на пода.

Аз отидох до нея и погалих бузата й.

Проверих дали има пулс, след което пак погалих бузата й.

-Това да ли значи? - попитах, но тя беше със затворени очи.

Ще го приема за да.