Глава 47

3K 140 36
                                    

Алиса

-Скъпа добро утро! - чух Логан да вика от кухнята.

С Логан живеем заедно от два месеца.

От тогава постоянно сме заедно, почти постоянно.

Прави ми закуска всяка сутрин, подарява ми цветя или други глупости, които харесвам.

Дори ми дава да карам колата му.

-Добро утро. - казах и той сложи чиния пред мен и ме целуна.

-Закуска за моята принцеса. - каза и ме целуна отново.

-Благодаря. Много си мил.

-Знам, но ти заслужаваш най-доброто, защото си моята принцеса, която обожавам.

-Сигурен ли си, че си добре.

-Напълно. Яж, че яйцата ще станат студени.

-Добре.

Логан продължи да ме гледа влюбено, дори докато закусвах.

-Какво ти е?

-Нищо. Обичам те.

Толкова е странен.

-Защо си толкова мил?

-Лошо ли е, че съм мил с теб?

-Не, но е странно.

-Не е. Аз те обичам. Щастлив съм.

-Прекалено често ми казваш, че ме обичаш.

-Защото е вярно. Обичам те.

-Днес нямаш ли работа?

-Имам.

-Ето, защо си мил няма да те има цял ден. Откакто живеем заедно забелязах, че често излизаш.

-Съжалявам,но...

-Ти какво работиш? Никога не си ми казвал. Да не си дилър?

-Не. Аз съм лекар.

Аз започнах да се смея, но той ме погледна сериозно.

-Аз пък съм астронавт.

-Говоря сериозно.

-От кога работиш в болница?

-От три години.

-Не трябва ли да учиш нещо, за да работиш в болница.

-Уча медицина.

-От кога?

-От четири години.

-Живеем заедно два месеца и сега научавам толкова много за теб.

-Не си ме питала.

In love with him Where stories live. Discover now