Глава 35

3.7K 165 66
                                    

Месец по-късно

Алиса

От доста време не съм чувствала така спокойна.

Сякаш товар ми падна от сърцето, откакто се отказах от Логан.

Той ме напрягаше.

По-скоро гаджетата му, но и неговите колебания също.

Още се ядосвам, когато се сетя за нещата, които ми казваше всеки път, след който го целувах.

Държеше наистина зле с мен.

Винаги е предпочитал някоя друга, а мен....а за мен не му пукаше.

Но сега и на мен не ми пука за него и чувствата му.

Не ми пука, дали страда или не.

Но най-вероятно го е преживял и се е върнал при Паркър или си е намерил друга пачавра.

С която да се чука, но вече не е моя работа какво прави той.

Усетих две около талията ми и се усмихнах.

Обърнах се и срещнах зелените очи на Крис.

-Здравей, скъпа. - поздрави ме, след което ме целуна

-Здравей и на теб. - усмихнах се и увих ръцете си около врата му.

-Как е моята красавица днес?

-Страхотно щом те виждам. Нали днес нямаше да можеш да дойдеш до училището?

-Да, но денят ми освободи и реших да те изненадам.

-Успя. - казах и го целунах

Преди няколко месеца никога не бих предложила, че ще се целувам с гаджето си в двора на училището където всички могат да ни видят.

Но не ми пука кой може да ни види.

Чувствам се наистина добре с Крис, той толкова мил и се държи с мен много добре.

Прекарвам цялото си свободно време.

Дори започнах да ходя на купони с Крис разбира се.

Той ме води по копони понякога.

И си прекарваме добре.

Чувствам се свободна.

И щастлива.

Откакто съм с Крис не съм плакала, а само се усмихвам.

Нещо, което не правих преди.

Но сега усмивката не слиза от лицето ми.

Гордея се със себе си, че продължих напред.

Знам, че вече всичко ще е наред.

И няма да си усложнявам живота с драми.

Логан

От цял месец правя опит да се свържа с Алиса, но тя ме е блокирала навсякъде.

Не иска и да чуе за мен.

Мрази ме.

Наистина не мислех, че тотално ще ме изтрие от живота си.

Исках да оправим нещата.

Но тя не ме понася.

Когато най-после осъзнах, че я обичам, тя ме намрази.

Заради шибаната Паркър!

Какво толкова виждах в нея, че да изгубя Алиса?

Нищо тя е кучка, а Али е прекрасна.

Винаги е била до мен, за разлика от жените с които съм бил.

Всички бяха кучки.

Освен Алиса.

Обичам я и съжалявам за всичко, което й причиних.

Но сега очевидно ми се връща за всички глупости, които направих.

Но не разбирам, защо ме мрази толкова?

Трябва да говоря с нея и то спешно.

Не мога повече така.

Искам да я видя и да говоря с нея.

Дори, ако е само, за да ме напсува.

Ако отида до у тях ще ме убие или изобщо няма да ми отвори.

Реших да я изчакам след училище, за да поговорим.

Слязох от колата и се огледах за нея.

Дано не си е тръгнала.

Видях Алиса да излиза от училището беше сама.

Радвам се, че е сама, а не с онзи Майк.

Наистина не го харесвам.

Щях да я извикам, но тогава някакво момче я дръпна.

Тя се усмихна, след което го целуна.

Какво по дяволите?

Тя си има гадже?

Това не се случва.




Напоследък съм много редовна.😂
Това се дължи на факта, че няма какво да правя, заради грипната ваканция.😂

In love with him Where stories live. Discover now