In love with him

Глава 59

Алиса

С Грейс си поговорихме още малко, след което отидохме при Логан.

-Здравей,скъпи ми задник. - казах и той ме погледна.

-Алиса не знаех, че ще дойдеш.

-Реших да те видя. На теб какво ти е?

-Нищо. Ана е припаднала.

Супер.

-Наистина ли? - попитах - Тоест ужас. Не мога да повярвам. И тя как е жива ли е? Имах предвид добре ли е?

-Жива е. Само си е изкълчила крака.

Значи пак не успях да я убия.

-Жалко. - казах и Логан ме погледна. - Тоест радвам се, че кучката е добре.

-Да. Ти имаш нещо общо, нали?

-Аз? Как изобщо си помисли такова нещо?

-Алиса, познавам те.

-Не съм. Не бях аз! Питай Грейс. - казах, но видях, че нея я няма.

Кучка.

-Кажи ми, няма да направя нищо.

-Добре сложих й в кафето....

-Какво?

-Приспивателни и някакви хапчета.

-Алиса ти си луда.

-Не съм.

-Само натрови човек.

-Какво толкова? Тя беше кучка! Но ти я защитаваш, защото искаш още да я чукаш!

-Не съм я чукал, а ти ме заряза за нищото!

-Не е вярно! Сърдя се, защото ме лъжеш!

-Не лъжа! Просто не ти казвам истината.

-Добре чудесно. Сигурно през тези дни сте се чукали.

-Не, не сме. Откакто я наби, дори не ми говори.

-Значи съм си свършила работата.

-Ти наистина си луда!

-А, ти си идиот!

-А,ти луда кучка!

-Щом съм кучка върви при прекрасната си Ана и повече не ме търси! Глупак!

-Алиса, не....

-Майната ти!

Такъв е идиот.

Пука му само, дали кучката е жива, но не му пука за чувствата ми!

Той ме нарани, сигурно я чука.

Мразя го.

Искам да убия и него.

Сега ще бъде с онази и ще забрави за мен.

Отивам вкъщи да плача.

Той е виновен не аз.

Ако беше разкарал кравата нямаше да стане така.

Трябваше връзката ни да върви добре, а не все да се караме заради поредната идиотка.

Тази ми е по-неприятна от Паркър.

Всъщност не Паркър е кучка от класа.

И я мразя.

Добре, че тя се разкара.

Защото щях да я убия заедно с онази крава.

Но Логан щеше да разсърди и заради това.

Винаги защитава другите, но не и мен.

Идиот такъв.

Няма да се занимавам повече с глупостите!

Приключих с Логан.

Да върви при която иска.

Щом не държи на мен да върви по дяволите.

Той прекали.

Аз исках да оправим нещата, а той прави само глупости.

Не може ли да се държи, като нормален човек.

Аз съм нормална и затова с мен може да се говори нормално.

Няма да му простя не и този път.