In love with him

Глава 22

Алиса

С Логан продължихме да се целуваме, но изведнъж той се отдръпна.

-Искаш ли да излезем от басейна? - попита

-Нали сега влязохме?

-Не знам мина ми желанието да плувам. - каза и ме пусна, след което излезе от басейна оставяйки ме сама.

Какво стана?

Защо ме остави?

Не му ли хареса целувката?

Или може би го стреснах с това мое действие.

Надали е очаквал да го целуна.

Излязох от басейна и отидох при него.

-Какво стана? - попитах и той ме погледна

-Нищо.

-Защо си тръгна? Какво лошо направих?

-Нищо.

-Напротив. Защо си тръгна?

-Защото...

-Не ти ли хареса целувката?

-Хареса ми, но...

-Какво?

-Това не е правилно. Не трябва да правим това.

Разбира се.

Аз какво очаквах, че след една целувка ще се влюби в мен ли?

-Значи отново е било грешка?

-Да. Тоест не. Не знам.

-Но ако Паркър те беше целунала нямаше да е грешка?

-Алиса...

-Не, няма проблем. Разбирам ти обичаш нея, а аз не знача нищо за теб. Това, което се случи между нас е грешка. Аз съм ти безразлична, ти сам го каза.

-Не си ми безразлична. Важна си за мен.

-Да показа ми колко съм важна за теб. - казах и тръгнах към стълбите.

Влязох в стаята му, за да се преоблеча, след което слязох долу където беше той все още.

-Не е нужно да си тръгваш. - каза

-Напротив. Няма смисъл да стоя тук. Но ако не искаш да си сам се обади на Паркър. Като гледам ти липсва.

-Алиса...

-Майната ти.

Нямам намерение да стоя тук с него, докато той си мисли за друга.

Щом толкова обича Паркър да върви при нея.

Омръзна ми.

Имах надежда, че тази вечер най-после ще се случи това, което искам от толкова много време.

Мислех, че той най-накрая ще се влюби в мен така както аз в него.

Но явно само се заблуждавам.

Той винаги ще обича Паркър или някоя друга пачавра.

Но никога няма да обикне мен.

Защото не знача нищо за теб.

Аз съм просто момичето, с което си прекарва времето, докато Паркър му прости.

Мразя я.

Тази долна кучка.

Дори, когато не е тук проваля всичко.

Прибрах се бързо, защото не исках да виждам никой.

Поне съм сама вкъщи и няма майка ми да ме разпитва.

Искам да остана сама.

Винаги съм сама.

Всички предпочитат някой друг пред мен.

Грейс предпочита Майк, Логан предпочита Паркър, а майка ми приятелките си.

Понякога ми се иска да се махна от всичко и всички.

Влязох в стаята си и оставих чантата си на пода, след което легнах на леглото и гушнах възглавницата.

Винаги ли ще се чувствам така...

...самотна?