In love with him

Глава 24

Логан

-Радвам се, че дойде. - каза Алиса

-Разбира се, че ще дойда не мога да допусна да ми се сърдиш. Ти не ми се сърдиш вече, нали? - попитах и я погледнах

-Разбира се. Не бих ти се сърдила. А и ти ми се извини и...ми каза, че обичаш и ми подари цветя.

-Обичам те ти си моето бебе. - казах и я прегърнах, а тя се усмихна.

-И аз те обичам.

-Знам. - казах и я целунах по бузата.

-След, като се сдобрихме какво става с нас?

-Нас? Ами нищо ще продължим да бъдем приятели.

-О... - тя се намръщи за момент, след което ме погледна и се усмихна леко. - Приятели сме, разбира се. - каза, след което се отдръпна от мен.

-Сигурна ли си, че си добре?

-Да. Добре съм, защо да не съм?

-Не знам изведнъж изгубих настроението.

-Защо? Аз ли направих нещо?

-Не, разбира се. Просто днес беше тежък ден в училище и съм уморена.

-Добре, но....

-В момента предпочитам да остана сама.

-О, добре. Утре ще се видим ли?

-Не знам. Сигурно. Ще ти се обадя.

-Добре до утре. И си почивай.

-Добре, чао.

Целунах бузата й, но тя не ме погледна.

-Сигурна ли си, че не искаш да остана с теб.

-Да сигурна съм върви си.

-Добре. Чао.

Тя не каза нищо и аз реших да си тръгна.

Не разбирам, защо се разсърди.

Сигурно се скарала със Грейс или с онзи Майк.

-Грейс тук ли си? - попитах, когато се прибрах

Видях я да слиза по стълбите.

-Къде беше? - попита и скръсти ръцете си

-При Алиса. - казах и тя се усмихна.

-Така ли? И какво се случи?

-Нищо. Сдобрихме се и пак сме приятели.

-Приятели?

-Да. Но тя не беше в настроение и се разсърди.

Тя ме погледна накриво, след което ми удари шамар.

-Това, защо беше? - попита

-Сети се сам! - извика, след се качи по стълбите.

Какво им става на всички днес?

Какво съм направил?

Сигурно са в цикъл и си го изкарват на мен.

Или просто са луди.

Чух звънеца и отидох да отворя.

-Паркър? - попитах объркан

-Здравей, скъпи липсваше ми. - каза и ме прегърна.

-Защо си тук? - попитах

-Защото ми липсваше. - повтори

-И ти ми липсваше. - казах и увих ръцете си около нея.

Тя ме целуна и се усмихна.

-Обичам те. Нямаш представа колко ми липсваше. Да се разделим беше най-голямата грешка в живота ми. Знам, че онази целувка беше грешка и трябваше да ти повярвам. Знам, че обичаш мен, а не нея.

-Така е обичам те. - казах

-Знам и аз теб и затова няма да се разделяме повече. - каза и аз кимнах. - Не се ли радваш, че се сдобрихме?

-Радвам се. - казах и я целунах.

Обичам Паркър, но не съм сигурен, че искам да съм с нея в момента.

Чувствам се объркан, но сигурно това ще се промени.

Аз обичам Паркър и трябва да бъда с нея.