In love with him

Глава 18

Качвам още една глава днес, но след това пак ще качвам през ден, както досега.❤️

Алиса

От години си мечтая за този момент.

И е много по-хубаво от представите ми.

Усетих ръцете му върху талията ми и ме притисна към себе си.

Може би най-после Логан ще отвърне на чувствата ми и е осъзнал, че ме харесва и че не обича Паркър.

-Логан! - чух някой да вика

Паркър.

Наистина ли развали и този момент?

Той веднага ме пусна и погледна към нея.

-Скъпа, съжалявам. - каза

-Съжаляваш?! Ти я целуваше!

-Знам съжалявам! Беше грешка!

Било е грешка.

Разбира се, че е било грешка.

-Разбира се, че е било грешка! Но ме нарани! Искаш да ме замениш с нея ли?!

-Не,разбира се. Аз обичам теб. Не искам да съм с нея. Не исках тази целувка.

Той обича нея.

Тази е целувка е била грешка.

А аз се чувствам, като глупачка.

Какво си мислих, че той ще зареже нея, за да бъде с мен, че изпитва нещо към?

Разбира се, че не иска да е с мен.

Защо да иска да е с мен, като при положение си има Паркър, която р перфектна.

Изтрих сълзите си и въздъхнах.

Боли ме.

Защото той каза, че целувката е била грешка и че не те изпитва нищо към мен.

-Не ми пука! Ти я целуна и то пред мен! - продължи да вика Паркър, но вече ми беше все едно.

Логан ме погледна за момент, след което отиде при нея.

Реших да ги оставя сами и си тръгнах.

Тъй като Майк беше зает ще се наложи да се прибера пеша.

В момента не е от значение как ще се прибера.

За момент се почувствах толкова щастлива, но в следващия момент ми се исках да умра.

Защо това трябваше да ми се случи?

Толкова време копнеех за този момент, а сега се чувствам ужасно.

Той избра нея.

Сега утешава нея, защото я обича.

А аз не съм от значение за него.

От думите му разбрах, че наистина съм му безразлична.

Искам той да ме обикне. Толкова ли много искам?

Сега тя е с него, а аз съм сама и разплакана.

Той наистина ме нарани.

По принцип не му се сърдя когато направи нещо, но сега е различно.

Думите му ме нараниха.

Говореше за мен сякаш бях някое случайно момиче.

Аз го обичам, но вече не знам, дали има надежда, че нещо ще се случи между мен и него.

В момента съм съсипана или по-скоро изморена от всичко.

Вече ми е все тая.

Не искам да виждам Паркър, нито Логан, нито когото и да е било.

Но най-вече не искам да виждам Логан.

Защото ме нарани и знам, че в момента не му пука за нищо освен за Паркър.

Искам нищо от тази вечер да не се беше случвало.

Сега и аз съжалявам за тази целувка макар и да беше най-хубавата в живота ми, заради нея се чувствам ужасно.

Чувствам се ужасно, заради Логан.