In love with him

Глава 17

Алиса

Грейс все още ми е сърдита.

Но сега и Майк ми е сърдит, защото все още се преструваме на гаджета.

-Не се цупи през цялата вечер. - казах и Майк извъртя очи

Честно казано не съм е нетърпение да видя Паркър, но от друга страна ще видя Логан.

-Здравейте. - чух противният глас на Паркър и не след дълго я видях.

-Здравей. - казах с фалшива усмивка на лицето си.

-Здравей, Майки. - каза Паркър

-Здрасти. - каза Майк

Паркър продължи да се усмихва, Логан беше сърдит, а Майк...той не знам какво му е.

-Днес изглеждаш сравнително добре. - каза Паркър

Що за комплимент трябваше да е това?

-Благодаря, а ти, изглеждаш зле както винаги, но при теб това не е трудно. - казах и Логан се усмихна

-Смешно ли ти е? - попита го

-Не. - отговори

-Намекваш, че изглеждам зле? - попита Паркър и ме погледна

-Да.

-Да, но поне не съм плоска, като дъска.

-Не съм плоска. Завистлива вещице!

-Аз съм вещица? Ти тогава си градински гном.

-Долна... - бях прекъсната от Грейс

-Извинете, че ви прекъсвам. - каза Грейс

-Няма проблем. Радвам се, че ни прекъсна. - каза Логан

Грейс ме изгледа злобно, след което се усмихна и седна до мен.

-Защо си тук? - попитах

-Защо да не съм?

-Ревнуваш и дошла да се увериш, че няма да свалям Майк. - казах и тя засмя

-Определено.

-Аз не го свалям.

-Напротив.

-За какво си говорите? - попита Логан

-За нищо. - отговорих

-Алиса, защо не обърнеш внимание на гаджета си? - каза Паркър

-Какво гадже? - попитах и погледнах към Майк - А, да. Съжалявам скъпи. - усмихнах се и го целунах.

Усетих как някой ме ритна и той доста силно.

Мамка му.