Шест месеца по-късно
Алиса
Цялата бях ужасно притеснена.
След броени минути щях да се омъжа за Логан.
-Алиса, успокой се. - каза Грейс
-Не мога. Имам чувството, че ще припадна.
-Недей, че ако не се омъжиш, Логан ще се самоубие.
-Няма. Ще се омъжа за него, ако аз не умра от притесние преди това.
Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи.
Усетих някой да дърпа роклята ми и погледнах надолу.
Видях Травис, който беше облечен в малък смокинг.
Беше очарователен.
-Много си красива. - каза
-Малкия ми сладур. - казах и се наведох, за да го целуна.
-Къде е Майк? - попитах
-Не знам. Казах му да ме остави намира. Голям е досадник. - каза и Травис погледна към нея - Аз много обичам баща ти, но е досаден. Ще разбереш, когато пораснеш.
Извъртях очи, а Грейс си наля шампанско.
-Какво? Малко да се отпусна. - каза
-Обещай, че ще се държиш добре. - казах
-Травис ще се държи добре, спокойно. - каза Грейс
-Говорех на теб!
-А, да. Обещавам.
Не знам за какво вече да св притеснявам.
Не съм очаквала, че ще бъда толкова нервна някога.
Много съм притеснена, но и ме е страх.
Ами, ако Логан размисли и не иска да се ожени за мен.
Ще умра.
Няма да го преживея.
Не!
Това няма да се случи!
Всички тези мисли са от притесние.
Просто трябва да се успокоя и да дишам.
Как се дишаше?!
По дяволите!
На вратата се почука и аз се обърнах.
Беше баща ми.
Хубавото на сватбата е и че се видях с него.
Мама не искаше той да идва, но се съгласи, ако стои далеч от нея и не й говори.
-Изглеждаш прекрасно. - каза и целуна бузата ми.
-Благодаря. - казах - Наистина ли изглеждам добре? Прическата ми добре ли е, а гримът?
-Всичко е наред. - увери ме
Всичко е наред.
Това трябва да си повярвам.
Всичко е наред.
Все още ми се гади.
Искам да умра.
Мисля, че ще припадна.
Защо съм толкова нервна по дяволите!
-Скъпа успокой се. - каза татко
-Не, не мога.
-Просто мисли как след малко ще бъдеш с него....
-Не ми помагаш.
Майк влезе и Грейс извъртя очи.
Никога ли няма да порасне?
-Алиса време е. - каза Майк и Грейс отиде при него и излязоха.
Но след това Грейс се върна, за да вземе Травис, след което се усмихна и излезе.
-Готова ли си?
-Да. - кимнах и хвана ръката ми.
Готова съм.
Знам, че съм готова.
Знам, че този път съм готова затова което ми предстои.
Наистина съм щастлива и развълнувана.
Нямам търпение да започна живота си с Логан.
Наистина знам, че този път всичко ще е така, както трябва да бъде.
Без повече съмнения.
Без драми.
Скандали.
Грешки.
Знам, че това не е грешка, а правилното решение.
Никога няма да бъде грешка.
Защото обичам Логан.
Винаги съм го обичала и днес най-после ще потвърдим любовта си пред всички.
И това ме кара да се чувствам най-щастливата жена на светът.
Вече нямам търпение да го видя.
YOU ARE READING
In love with him
RomanceКакво е чувството да си влюбена в братът на най-добрата си приятелка, но той да не изпитва нищо към теб...да ужасно. Да знаеш, че никога няма да отвърне на чувствата колкото и да опитваш да привлечеш вниманието му, но той да вижда единствено малкото...