In love with him

Глава 60

Алиса

Не съм говорила с Логан от седмица.

Но съм му сърдита.

Така че да прави каквото иска.

Но, ако все пак чука някоя ще го убия заедно с кучката.

Способна съм да убия някоя кучка без да ми тежи на съвестта.

Майка ми от друга страна се надявам с Логан да се съберем.

Не знам, защо го харесва толкова.

Слязох долу в кухнята и видях майка ми да пие кафе с Логан.

Тази жена няма да спре да се бърка в живота ми.

-Скъпа виж кой дойде. - усмихна се майка ми

-Защо този е тук? - попитах и седнах

-Не е този, а Логан. Сега идвам. Вие си поговорете. - каза майка ми и излезе от кухнята

-Защо си тук? - попитах

-Защото майка ти ме покани не мога да й откажа. Тя е мила за разлика от дъщеря си, която е луда.

-Ти пък си глупак.

-Аз ли? Ти почти уби човек.

-Какво толкова! Нали е жива!

-Жива е и напусна. Каза, че повече няма да работи на място където има луди.

-Чудесно. Това наистина е добра новина.

-Ти си невероятна.

-Знам.

-Ще се съберем ли?

-Не.

-Защо?

-Защото лъжеш!

-Не лъжа! Вече ще ти казвам само истината. Какво искаш да знаеш?

-Не знам! Но вече не се брои, защото не беше честен, когато трябваше да бъдеш!

-Ти също не ми каза, че си убийца и откачалка!

-Не съм!

-Напротив!

-Тъпак.

-Луда.

Няма да му простя, нито ще се съберете.

Ще отстоявам мнението си.

Майната му.

Аз не съм виновна за нищо.

Просто ревнувах от една кучка.

Но много се радвам, че е напуснала.

Тя нямаше право да сваля гаджето ми.

Да върви на магистралата където й мястото при всичките бивши на Логан.

Логан хвана ръката ми и го погледнах.

Не му прощавай.

Дори, ако ти каже, че те обича.

-Обичам те. - каза и целуна ръката ми.

-И аз те обичам. Много те обичам. - казах и го прегърнах

-И аз те обичам много. И много ми липсваш, върни се вкъщи. Не мога да живея сам. Къщата ме подтиска, когато съм сам. Обичам да има някой, който да ми мрънка. Сутрин съм сам и вечер също. Няма кой да гушкам,кой да целувам и с кой да гледам спонджбоб.

-Знам и ти ми липсваш. Добре ще се върна при теб. Искам да сме заедно. - казах и той ме целуна. - Но...

-Да ще бъда честен. - прекъсна ме и ме целуна отново.

-Добре.

-Сдобрихте ли се? - попита майка ми и се отделих от Логан.

-Да мамо. - казах

-Чудесно. - усмихна се и погали  Логан по бузата - Повече не се разделяйте.

-Добре. - извъртях очи

С Логан се прибрахме вкъщи.

Не си бях събрала багажа, защото знаех, че той ще ми се извини.

-И без повече опити да убиваш. - каза Логан

-Добре. Обещавам.

-Сега ела, защото искам да се гушкаме. - каза, когато седна на леглото.

Отидох при него на леглото и го прегърнах.

-Много обичам, когато просто си лежим и не се караме.

-Аз също.

-Обещай, че повече няма да си тръгваш.

-Обещавам.

-Наистина се, че чувствах зле, когато те нямаше.

-Да и аз. Сега млъкни, защото ми се спи.

-Липсваше ми и мрънкането ти. - каза Логан и започна да ме целува.

Какъв досадник.

Моят досадник.