In love with him

Глава 26

Грейс

-Как смееш да не ми вдигаш телефона?! Долно копеле такова! - извиках

-Грейс не викай. Все още не съм оглушал. Но ако продължиш да викаш скоро ще.

-Не ми говори, а ми обясни защо не си вдигаш телефона от три часа и двадесет минути.

-Нали ти казах, че....

-О, да нека позная шибания футбол! Да не би футбола да е по важен от любовта на живота ти.

-Любовта на живота ми?

-Да глупако. Аз съм любовта на живота ти. Представи си, ако се оженим пак ли ще ме лъжеш?

-Искаш да се омъжиш за мен?

-Не.

-Тогава?

-Представи си колко огорчена ще бъда от лъжите ти. Ами, ако имаме деца. Не те е срам.

-Грейс, не сме тръгнали да се женим, нито да имаме деца.

-Така ли? Тогава може да спра да си пия противозачатъчните и ще видиш.

-Не се шегувай с това, защото настръхвам от ужас.

-Значи, ако забременея ще избягаш, защото си страхлив долен задник.

-Не. Просто щях да се преместя на по-отдалечено място. Като например гръцките острови. Там е хубаво и далеч.

-Майк!

-Шегувам се.

-Надявам се да е така. - скръстих ръцете си.

-Разбира се. Сега свободен ли съм от разпита. - попита

-Не. Трябва да поговорим и за....

Чух телефона ми да звъни.

-Ще продължим след малко. - казах и Майк кимна.

Беше Алиса.

Алиса!

Мамка му!

Оставих я сама вкъщи при Логан и курвата му.

Но стана така, заради Майк, който е задник.

Той е виновен.

Не аз.

-Какво става? - попитах

-Той чука Паркър. - каза Алиса с тих глас.

Със сигурност плаче.

-Знам. Забравих да ти кажа, че са се събрали.

-Ти си ужасна.

-Знам, съжалявам. Плачеш ли?

-Не.

-Престани да плачеш и остави сладоледа или поне остави малко за мен.