In love with him

Глава 67

Три години по-късно

Алиса

-Мамка му, къде е това дете?! - изкрещя Грейс

От няколко дни бяхме Ню Йорк.

Аз Логан, Грейс и Майк.

И малкият Травис.

-Нали беше с теб? - попитах

-Да, но сега не е. Пак е избягал!

-Стига си викала, целият хотел разбра, че си си изгубила детето. - казах и вратата на стаята се отвори.

Травис влезе в стаята и дойде при мен на леглото.

-Къде беше?! - извика Грейс и го прегърна

-Мамо, не мога да дишам. - каза, когато Грейс започна да го целува

-Къде беше, слънце?

-Разхождах се. И се изгубих в лобито. Но една сервитьорка от ресторанта ми помогна да намеря стаята и ми даде шоколад. - каза и аз взех шоколада от ръцете му.

-Алиса. - каза Грейс

-Шоколада не е полезен за децата. - казах и погалих главата му.

-Извинявай, мамо. - каза той

-Няма проблем, любов моя. - целуна бузата му. - Но не казвай на баща си. - каза тя и той кимна

В последните три години не се случиха много неща.

Връзката ни с Логан стана по-силна от всякога. Разбираме се по-добре.

Логан е по-мил от всякога.

Грейс и Майк вече се карат по-малко.

Грейс стана по-отговорна, донякъде.

Не е много отговорна, но е добра майка и много обича сина си.

Травис пък е много добро дете и е много умен.

Малко ангелче е.

-Хайде да тръгваме, че Логан след малко ще започне да звъни и да мрънка. - казах

-Хайде, умирам от глад. - каза Грейс

Днес щяхме да отидем в някакъв много специален ресторант.

Логан каза, че е специален.

Грейс се съгласи да отиде, защото ще яде.

Майк е съгласен щом Грейс е съгласна.

Аз пък нямам нищо против да прекараме една вечер всички заедно.

Пристигнахме в ресторанта и за моя изненада Логан не мрънкаше, че с Грейс се забавихме по-рано.

Единствено ми направи комплимент, че изглеждам страхотно.

Не бях кой знае с какво облечена.

Бях със къса рокля в черно с гол гръб.

-Изглеждаш невероятно. - каза Логан и ме целуна

-Благодаря. Ти също.

-Много сте красиви и двамата, няма ли да ядем умирам от глад! - каза Грейс и Майк хвана ръката й.

Поръчахме си и Грейс най-после се успокои.

През останалото време си говорехме никой не се скара с никой.

След вечерята Логан настоя да ме заведе на едно място само двамата.

-Защо не се върнахме в хотела с Грейс и Майк? Исках да си поиграя с малкият. - попитах, когато слязохме от колата. - Уау. - ахнах при гледката.

В момента се намирахме пред една малка яхта.

Качихме се в нея и се загледах.

Гледката беше страхотна.

-Тук е много красиво. - казах и Логан уви ръцете си около мен. - Но, защо не доведе тук?

-За да останем малко сами? Нали ти харесва? - попита и целуна бузата ми

-Разбира се, прекрасно е. - казах и Логан ме пусна. - От много време не сме били сами. Защото напоследък сме почти постоянно с Грейс и Майк, но нямам нищо против, защото така прекарвам повече време с малкият, който е голям сладур. Но и така, като сме повече време четиримата се сближаваме. - казах и се обърнах към Логан

-Да така е.

-Много си сладък.

-Знам.

-Обичам те. - казах

-И аз теб. - каза хвана ръката ми - Много те обичам. Ти си най-хубавото нещо в живота ми. И затова искам да ме попитам нещо. - каза извади една малка кутийка от джоба си.

Мамка му.

-Алиса, знаеш че много те обичам. Последните няколко години бяха прекрасни, макар и че се караме понякога. Но наистина не мога да живея без теб, благодарен съм, че си част от живота ми, защото не мога да си го представя без теб. Искам да бъдем заедно завинаги.

Започвам да ми прилошава.

Ако падне на коляно, аз ще падна зад борда.

Логан застана на едно коляно и ме погледна.

-Ще се омъжиш ли за мен? - отвори кутийката.

Боже.