In love with him

Глава 20

Алиса

Изведнъж се почувствах много по-добре.

Скъсал е с кучката!

Толкова се радвам, че кравата се разкара.

Беше въпрос на време да се разделят.

И се радвам, че най-после се случи.

-О, много съжалявам. - казах и го прегърнах.

Да!

Най-после!

Да!

-И аз. Не очаквах да се случи всичко по този начин. Аз мислех, че тя ме обича.

-Явно не. Но спокойно тя не е била правилната. Това не означава, че няма да срещнеш правилното момиче.

-Предполагам, че си права. Аз не разбирам от връзки или от момичета. Добре, че си имам теб. Винаги ще ме успокоиш, когато съм разстроен.

-Така правят приятелите. Ние сме приятели?

-Разбира се. Ти все още си моето бебе.

-Знам.

-Много те обичам.

-И аз теб. - усмихнах се, когато ръката му започна да гали гърба ми. - Сега какво ще правиш?

-Не знам. Сигурно ще правя нещо с теб. Не искам да говоря с Грейс, защото тя ми е сърдита и кога разбере, че с Паркър сме се разделили ще започне да ми чете лекция, че е била права.

-Тогава искаш ли вкъщи?

-Добре, но майка ти няма ли да е против?

-Не, тя е на почивка с леля. Ще се върнат след две седмици.

-И те е оставила сама?

-Аз съм голямо момиче.

-Не е вярно ти си бебе.

-Тръгвай. - казах и го дръпнах за ръката.

Логан лежеше върху мен и гледаше към телевизора.

Започнах да галя косата му.

Много се радвам, че се е разделил с Паркър.

Знам, че той е малко разстроен, но аз съм много щастлива.

Мислех, че Паркър никога няма да се разкара, но ето че го направи.

-Защо се усмихваш? - попита Логан

-Защото се радвам, че се сдобрихме.

-Аз също. - каза и уви ръцете си около мен. - Знам, че поне ти няма да си тръгнеш, както направи Паркър.

-Не бих те оставила.

-Знам. Аз теб също.

Сега, когато Паркър може би Логан ще ме хареса и най-после ще имам шанс с него.

Ако разбира се през това време не се появи друга кучка, която да развали всичко.

Но сега важното е, че Паркър я няма.

Тъпата кучка се разкара и това е важното.

Сега Логан е с мен и ще разбере, че съм много по-добра от нея.

Тя кучка, а аз съм прекрасна.

-Искаш ли да си поръчаме пица? - попита

-Да, но ти я поръчай мен ме мързи.

Той извъртя очи, след което стана от дивана и взе телефона си.

След като пицата пристигна с Логан се скарахме кой ще плати, но накрая го оставих да я плати, защото знаех, че щеше да ми мрънка една седмица затова.

Изгледахме още няколко филма и аз вече умирах за сън.

-Какво ти се прави? - попита Логан

-Нищо. Искам да спя.

-Тогава щете сложа да спиш.

-Мога и сама да стигна до леглото. - казах, но той сякаш не ме чу, защото ме взе на ръце.

-Пусни ме!

-Не викай ще събудиш съседите.

Той ме остави на леглото и целуна челото ми, след което тръгна към вратата.

-Остани при мен. - казах и той ме погледна

-Сигурна ли си?

-Да. Ще спиш при мен.

Той се усмихна и миг по-късно усетих как легна и мен и ме прегърна.

-Лека нощ.

-Лека нощ. - прошепнах и се усмихнах.

Той целуна бузата ми и ме придърпа по-близо до себе си.