°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

6

Събудих се с ужасно главоболие усещайки нещо ,нечие тяло под моето. Отворих очи и останових, че бях заспала върху Йонджун. Опитах се да стана, но той ме беше прегърнал здраво, за това нямах друг избор освен да го събудя, което не знам как щеше да стане.

Аз-Йонджун, ставай... ЙОНДЖУН. Хайде събуди се, ЙОНДЖУН. Искам да стана.

Започнах да го ръчкам и да го бутам повтаряйки името му. Той започна да се разсънва, а аз го побутнах още веднъж след което той отвори очи. В началото не реагира по никакъв начин...

Аз-Йоднжун пусни ме, искам да си ходя.
Йонджун-Никой не те спира да си ходиш, а и се разкарай от мен.
Аз-Ти си разкарай ръцете от мен за да може да стана.

Той се усети и си махна ръцете, като аз станах от него и видях чантата си която беше в другия край на хола. Огледах се и видях, че останалите също бяха тук. Явно всички бяхме прекалили с алкохола и бяхме заспали на земята.

Йонджун-Какво по дяволите се е случило снощи и защо главата ме боли толкова?
Аз-Не питай мен, знам толкова колкото и ти.
Йонджун-Защо всички са на земята?
Аз-Не знам явно сме прекалили с алкохола снощи.
Йонджун-Снощи? О БОЖЕ МОЙ СНОЩИ ДНЕС Е СЪБОТА! Трябва веднага да се махнете. ХАЙДЕ ВСИЧКИ СТАВАЙТЕ.. БЪЗРО!

Всички започнаха да се пробуждат, а аз го гледах очудено, какво се случваше?

Йонджун -Хаюн колко е часа?
Аз-9:30 , защо?
Йонджун -9:30 ТЯ ЩЕ Е ТУК СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС.
Аз-Коя тя?
Йоджун-Майка ми, тя се прибира, а  ако види кочината тук ще стане страшно...
Аз-Ние ще ти помогнем да оправиш.

Всички станаха, а той изкара от един шкаф хапчета за глава след което всички започнахме да оправяме. Наистина беше голяма кочина тук, но бързо се справихме. Оставаха три минути за това всички се изнесохме по най бързия начин.

Бомгю-На мен още ми се спи.
Субин-На мен също.
Аз-Аз пък трябва да се прибирам, баща ми ще ме убие.
Бомгю-Аз ще те изпратя.
Техи-И аз трябва да се прибирам.
Техьон-Аз ще те закарам.
Кай-Ще закараш ли и мен?
Техьон-Добре.
Субин-Бомгю, а ти ще закараш ли и мен?
Бомгю-Няма проблем.

Та ние се качихме и Бомгю тръгна да кара към домът на Субин, който се оказа доста близо до моя. След това спря пред нас. Слезнахме от колата след което той реши да ме изпрати до вратата.