°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

24

Часовете свършиха. Първото нещо което направих беше да отида при Техи.

Аз-Момиче ти добре ли си???
Техи-Спокойно нямаше да те питам дали го харесваш... Исках просто да видя как ще реагираш.
Аз-Никога повече не прави така!!!!
Техи-Добре де съжалявам.
Аз-Така какво ще правиш сега?

Тя започна да ми прави някакви знаци с глава.

Аз-Какво правиш? Има ли нещо?
Техи-ОБЪРНИ СЕ!

Аз рязко се обърнах, а зад мен стоеше Йонджун.

Аз-Хей...
Йоднжун-Исках да те попитам нещо.

Макар и да бях с гръб към Техи можех да усетя мазната и усмивка.

Аз-Какво?
Йоднжун-Искаш ли да излезем?
Аз-На разхода?
Йоднжун-Не , на среща!

Техи така се извика, че привлече погледите на всички в коридора е чудесно сега всички гледаха към нас.

Аз-Среща?
Йонджун-Да, но ако искаш ще бъде просто разходка.

Целия коридор започна да вика "ДА" , а на мен ми ставаше все по неловко.

Йонджун-Е какво ще кажеш?
Аз-... Добре...

Всички започнаха да викат , като бях сигурна, че почти цялото училище се беше събрало.

Той ме прегърна през рамо и така излезнахме от училище , като всички вървяха зад нас докато не излезнахме от двора на училището, но все още можех да чуя виковете на всички.

Йоднжун-Хаха, беше забавно!
Аз-Кое?
Йонджун-Това със срещата... Спокойно , ще бъде разходка в парка за сладолед, няма да е нищо официално и най вече среща. Просто исках да привлека внимание към нас.
Аз-Но сега всички ще говорят разни неща и ще тръгнат слухове.
Йоднжун-На мен това не ми пречи.

Да си призная ми стана леко неприятно, че нямаше да бъде нищо повече от среща. Може би Техи беше права и наистина изпитвах нещо към него, но това беше ли възможно? Той хвана ръката ми, като сърцето ми започна да бие в пъти по бързо.

ГТ. Йонджун

Истината беше, че исках да я поканя на среща, но след като видях колко притеснена беше реших да бъде обикновенна разходка в парка и ако нещата минаваха добре щях да и призная. Аз хванах ръката и , а тя се вцепени. Тъкмо щях да я пусна, защото явно това не и харесваше, но Хаюн преплете пръстите ни.