°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

29

За щастие часовете свършиха. Тази вечер се бяхме разбрали с останалите да отидем на дискотека. С Йонджун се прибрахме очудващо бързо.

Джун-Можеш ли да готвиш?
Аз-Ами не много добре, но да.
Джун-Ще умра от глад.
Аз-Какво искаш?
Джун-Няма значение просто да се яде и да не е отровно.

Аз направих да бързо един омелт и му го дадох. За секунди беше изял всичко.

Аз-Това не го очаквах.
Джун-Благодаря ти...

Той ме прегърна а аз се засмях

Аз-Хайде да ходим да се оправяме, защото няма другите да чакат само нас.
Джун-Добре мамо....

Аз започнах да ровя из гардероба си,но в това време Йоднжун влезе в стаята ми и се метна на леглото ми.

Аз-Ти няма ли да се оправяш?
Джун-Аз да не съм момиче? Обличам си там нещо и съм готов. Ще се оправя преди да тръгнем.

Аз продължих да ровя и накрая изкарах това

Вързах си косата на висока опашка която изправих. Не си сложих грим, защото не ми се занимаваше, а и нямах много време.

Обърнах се за да видя Йонджун какво прави, но го видях заспал, прегърнал възглавницата ми. Беше толкова сладък.

Легнах до него като леко го прегърнах. Той отвори очи и ми се усмихна.

Джун-Явно най сетне си готова.

Той също ме прегърна, а аз леко го ударих с възглавница. Та той стана и отиде да се преоблече. Когато се върна при мен изглеждаше така