°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

38

Техи-Според мен той просто ревнува и все още изпитва нещо към теб.
Аз-Колкото и да ми се ще знам, че това не е така.
Техи-Тогава защо според теб се е ядосал?
Аз-Защото той е такъв.
Техи-Аз мисля, че още те харесва, по добре говори с него.
Аз-Техи не ми давай напразни надежди, вече съм се примирила, че нещата няма как да си станат както преди.
Техи-Хаюн помисли си, защо ще му трябва да ти вика ако не ревнува. Ти сама каза, че заради това сте се скарали. Той се заяжда с теб, но за това сама каза, че сте се скарали не го е правил само да те дразни.
Аз-Техи спри да ми говориш за това. Направил го е за да ме дразни и това е единствената причина, разбери го. Йонджун вече не изпитва нищо към мен и аз не мога да направя нищо по въпроса колкото и да ми се иска.
Техи-Но той...
Аз-ПРОСТО СПРИ ДА ГОВОРИШ ЗА ТОВА!

Очите ми се насълзиха за пореден път. Не се сдържах и излезнах от домът тичайки към първото място за което се сетих и знаех, че ще остана сама. Когато с Бомгю се скарахме в осми клас постоянно ходех там и плачех е поне докато не се бях примирила с това, както в монета щях да направя и с Йонджун.

Пуснах си тъжна музика и започнах бързо да ходя на там. Мястото представляваше стара спирка в края на града. Там отдавна вече не минаваха автобуси, от време на време минаваше по една кола, но това беше рядкост. За това обичах да оставам там, защото мястото беше тихо и спокойно. Бях сигурна, че никой не може да ме безпокои.

След половин часово мъчително ходене през което не спрях да плача стигнах там. Седнах на спирката, като усилих музиката, а с нея и плачат ми започна да се уислва. Започнах да размишлявам над всичко случило се в близките няколко седмици. Не мога да пиеярвма колко бързо живота ми се преобърна и то по този начин. Така ми се щеше да не беше истина, но за жалост не можех да променя нещата.

Замислих се и за Бомгю. Това което се случи денс....хареса ми, но аз не изпитвах нищо към него...Няма как да бъде така, аз все още харесвам Йоднжун макар, че знам, че трябва да го забравя. Но не можех да спра да го харесвам ей така. Това не се случваше по мое желание, ако можех щях да залича всичките си чувсва, но за жалост не можех... Трябва да свикна с това чувсво на болка.

Изведнъж тръгна песента която Йонджун постоянно ми пускаше. Тръгнах да я спирам, но нещо ме накара да я оставя. Очудващо за мен не се разплаках , а напротив. Усмихнах се при мисълта за спомените ни. Дори след всичко лошо което ми беше направил , когато се сетя за него е главата ми изскачат хубавите ни спомени. Бих дала всичко за да може това отново да се случи.

ГТ. Бомгю

На вън започна да става тъмно, а Хаюн не си вдигаше телефона цял ден. Обадих се на Техи, която ми раказа , какво се е случило. Тя също звучеше ужасно притеснено,явно си нямаше и на идея къде може да е Хаюн, но каза,че ще накара Техьон да излезнат да я потърсят.Реших да питам Йонджун дали знае нещо за това отидох у тях.

Аз-Йоднжун!
Той-Какво искаш?
Аз-Знаеш ли къде е Хаюн?
Той-Тя е твое гадже не мое така, че не би ли трябвало ти да знаеш къде е тя?
Аз-Не се шегувам. От сутринта я няма и никой не знае къде е.
Той-Не знам къде е тя, но дори и да знаех нямаше да ти кажа.
Аз-Йонджун не осъзнаваш колко е сериозно, ами ако нещо и се е случило?
Той-ПО ДЯВОЛИТЕ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е!

Очите му се насълзиха, а с това разбрах, че и той се притеснява. Явно не само ние я търсим.

Той-Звънях и над двайсет пъти. Телефона и е изключен... Не издържам повече притеснявам се за нея.
Аз-Ще я намерим.
Той-Ще и се обадя пак.
Аз-Недей, ясно е че няма да видигне. По добре се качвай в колата си и отивай да я търсиш.
Той-Ами ти?
Аз-Аз ще проверя на едни специални за нея места и ще се надявам да е на някое от тях.

ГТ. Хаюн

Часът вече беше към 00:00. Даже не съм осъзнала кога толкова бързо мина времето .

Изведнъж една кола спря пред мен. Фаровете и светеха право в очите ми, което беше ужасно. От колата слезе някъв мъж и застана на разстояние от мен.

?? -Какво прави толкова късно сама тук?
Аз-Какво си поискам.
??-Доста буен характер имаш.
Аз-Аха, да... Лека вечер.

Аз започнах да въря на долу, но той спря колата си пред мен изпречвайки се на пътя ми.

?? -Да те закарам? Пък ако искаш може и у нас да те водя?
Аз-Ракзарай се, не съм заинтересована.
??-Много си не дружелюбна, явно нещата трябва да се случат на сила при теб.
Аз-Явно си много тъп и не разбираш от намеци.

Човека отново слезе от колата си като преметна едната си ръка през рамото ми, а аз го настъпах.

??-Щом така ще играем...

Той хвана ръката ми и тръгна да ме бута към колата си. Вече наистина жестоко се уплаших. Сърцето ми започна да бие много по бързо, ръцете ми се разтрепериха... Имах чувство, че не мога да си поема въздух.

В това време още една една кола спря там, а от нея излезе Бомгю.

Гю-Мисля, че държих грешното момиче.

Бомгю само дойде до нас , като грубо ме издърпа от ръцете му. Аз започнах да треперя макар и да знаех, че вече всичко щеше да бъде наред. Бомгю го удари силно, а аз го прегърнах като се качих в колата му , а той тръгна към у нас.

Още с влизането видях Техи и Йонджун, които изглеждаха доста притеснени . Когато тя ме видя ме прегърна толкова силно.

Йонджун-Бихте ли ни оставили на саме...?