9

282 20 82
                                    


Бомгю-По дяволите Хаюн ставай!
Аз-Остави ме да спя.
Бомгю-Легнала си ми върху ръката ставай.
Аз-Какво пък толкова ще изтърпиш спи ми се?
Бомгю-Абе я...

Той ме избута, а аз паднах от леглото, нямаше да оставя нещата така.

Аз-Охо, само гледай какво ще ти се случи сега.

Аз се метнах върху него и почнахме да се боричкаме, но някой влезе в стаята и ние веднага спряхме с това. Когато видях, че Йонджун се беше подпрял на вратата не знаех какво да кажа. Той пък какво и защо правеше тук? И то в моята стая.

Бомгю-Е аз ще тръгвам... чао Хаюн , а Джун с теб ще се чуем после.
Аз-Чао

Бомгю си тръгна, а Йонджун все още стоеше на вратата.

Аз-Какво искаш? Защо си тук?
Джун-Майка ми ме накара да дойда да ти помогна с  багажа, но като гледам с Бомгю бяхте доста заети.
Аз-Не сме правили нищо.
Джун-Щом казваш.
Аз-Не може ли просто да се разкараш за да се оправя?
Джун-Пет минути ако не си готова ще си мъкнеш нещата сама.

Той излезе от стаята ми, а аз ядосано станах и започнах да се оправям минах през банята и се преоблякох след което той отново влезе.

Аз-Ти няма ли да се научиш, че преди да влезеш трябва да почукаш?
Джун-Не ми казвай какво да правя ясно ли ти е?
Аз-Или какво ще ми направиш ще ме оставиш у нас?
Джун-Не ме предизвиквай да направя нещо което изобщо няма да ти хареса.
Аз-Защо изобщо дойде?Никой не те е карал?
Джун-Добре тогава нека видим как ще си мъкнеш всичките боклуци сама.

Той излезе от стаята тряскайки вратата. Явно ме чакаше в хола, защото не чух отваряне на външната врата. Та едвам едвам вдигнах всичко отваряйки вратата с крак, но не можех да видя нищо заради многото чанти и кашони. Започнах да слизам по стълбите внимателно, но имах чувството, че всеки момент ще падна. Буквално не виждах абсолютно нищо.

Джун-Нямам цял ден побързай.
Аз-Млъквай!

Не знам как се очакваше да живея с него. Това щеше да бъде наистина непоносимо. Не си представях това дяволско изчадие да бъде с мен в една къща.

Вече не знаех на кой свят съм и колко стълби ми остават помислих, че съм ги слезнала, но жестоко се лъжех точно на последните две се спънах изпускайки всичко падайки точно пред Йонджун, който разбира се избухна в бурен смях.

°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]Où les histoires vivent. Découvrez maintenant