°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

15

Най сетне часовете свършиха, нямах търпение да се прибера. Взех си нещата и казах по едно чао на Техи и тръгнах към у нас. По пътя си пуснах музика и започнах тихо да си тананикам. В това време получих съобщениe от Бомгю.

Бомгю🐻-Всичко наред ли е?

-Да, защо?

Бомгю🐻-Прибра ли се?

-Още не защо?

Бомгю🐻-Ако нещо се случи веднага ми пиши!

-Нищо няма да се случи.

Аз спрях мобилните си данни, защото не ми се водеше отново този разговор. Не се беше случило нищо кой знае какво. Та тъй като вече бях пред къщата свалих слушалките си и влезнах вътре.

В хола нямаше никого, да не би Йонджун още да спеше?

Отидох да си налея вода, но точно преди да си взема чашата усетих как някой силно ме притиска в стената.

Аз-ЙОНДЖУН МАХНИ СЕ!
Йонджун-АЗ ЛИ ДА СЕ МАХНА? А? КАКВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ ТИ? НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ МНОГО ПРЕКАЛЯВАШ?

Усетих как силно опъна косата ми назад от което ме заболя много.

Аз-Това боли спри!
Йонджун-ДА СПРА? АЗ СЕГА ЗАПОЧВАМ ЩЕ ВИДИШ ТИ МАЛКА ПИКЛО КАКВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ!
Аз-Не съм направила нищо кой знае какво...Просто ти спрях алармата, добре съжалявам ако това е проблема.
Йоднжун-ВЕЧЕ Е КЪСНО ДА СЪЖАЛЯВАШ СЕГА ЩЕ СИ ГО ПОЛУЧИШ И ЩЕ РАЗБЕРЕШ ЧЕ НЕ ТРЯВНА ДА СЕ ГАВРИШ ПО ТОЗИ НАЧИН.

Погледнах го в очите които бяха изпълнени с толкова гняв. За пръв път изпитах толкова силен страх от него. Не знаех какво ме очаква и какво можеше да ми се случи. Бомгю беше прав трябваше да го послушам. Усетих удар по едната си ръка. Не беше толкова силен но пак заболя.

Аз-Какво ти става? Престани!

Той не каза нищо, а само още веднъж дръпна силно косата ми карайки ме да извикам от болка.

Йонджун -НЕ СЕ НАУЧИ ТИ! ТОВА БЕШЕ ГЛУПАВА ПОСТЪПКА ОТ ТВОЯ СТРАНА.

Той още по силно ме притисна в стената, като така силно си ударих главата. Очите ми започнаха да се насълзяват. Не знаех какво трябваше да направя, беше ме толкова страх.