°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

22

Той започна леко да приближава лицето си към, моето като гледаше ту към очите ми ту към усните ми, но в това време някой отвори врата. Което накара Йонджун веднага да се отдръпне от мен.

Видях майка му, която стоеше на врата с усмивка.

Хана-Хаюн стаятя ти е готова.
Аз-Оу ами добре...

Майка му излезе от стаята, а аз погледнах очудено към Йонджун.

Дали трябваше да го попитам нещо или да се направя , че нищо от това не се е случило? Може би щеше да е по добре да си мълча, защото дори аз самата не знаех какво се случи или по точно какво щеше да се случи.

Йонджун-Ще ти помогна с багажа...
Аз-Благодаря.

Аз отново си взех стола, като този път той ме придържаше да не падна за пореден път. Събрах бързо дрехите ми, а той ги занесе в новата ми стая като през това време събирах и останалите си глупости от шкафовете.

Беше ми малко гадно, че ще съм в нова стая. Бях свикнала тук и започна да ми харесва, но пък поне там щях да съм си сама.

Та занесох си и другите неща, като видях как Йонджун се беше разположил на леглото ми.

Аз-Ти нямаш ли си свое?
Джун-Делих моето с теб месец и нещо.

Аз само се засмях и започнах да си подреждам нещата.

Джун-Леко да не се спънеш отново, защото твърде много ме мързи да стана, че да те хвана.
Аз-Спокойно този път няма да падна.

Казвайки това се спънах в един кабел и тупнах по дупе на земята, а Йоднжун започна да се смее толкова истерично, че даже му потекоха сълзи и падна от леглото.

Сега аз бях тази което се смее.

Тате-КАКВО СТАВА? ДОБРЕ ЛИ СТЕ?

След като видяхме притеснението му изражение започнахме да се смеем още по силно. А той все още продължаваше да ни гледа странно.

Тате-Хана, децата не са добре, трябва  им спешно лекар.

Аз също започнах да плача от смях, след като и Хана дойде.

Йонджун-Ох, корема ме заболя от смях не мога повече!
Аз-Аз също.

Тате и Хана все още ни гледаха толкова странно.

Аз-Добре де спряхме да се смеем какво още има?
Тате-Сигурна ли си, че с Йоднжун сте добре? Ако нещо има болница на близо...