°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

7

Не след дълго тате спря пред едим доста хубав ресторан. Аз слезнах от колата оглеждайки мястото. Той също слезе и седнахме на една от масите които бяха в нещо като градина с много лампички. Чуваше се бавна и тиха музика, но достатъчно силна, че да се чува навсякъде. В средата на всяка маса имаше ваза с цветя, а в единия край на ресторанта имаше и фонтан.

С тате седнахме на една маса близо до фонтана и зачакахме въпросната жена да дойде. Не след дълго това се случи и имаше една малка подробност която не ми се хареса изобщо, а тя беше, че имаше момче с нея, а това момче не беше който и да е, а Йонджун. Ние се спогледахме толкова ядосано. Това не можеше да е истина.

Тате-Хаюн запознай се с Хана и синът и Йонджун.
Аз-Приятно ми е аз съм Хаюн.

Ние седнахме на масата като Йонджун се намираше срещу мен и през цялото време не спрях да го ритам, а той да ме настъпва.

Хана-Какво има деца? Изглеждате нервни.
Йонджун-Тук е много топло.
Аз-Да умирам от жега.
Тате-Разходете се малко, тъкмо докато храната дойде.

Той ме изгледа с поглед "последвай ме веднага ", а аз нямах друг избор освен да го направя.

Излезнахме извън ресторанта и се отдалечихме малко от него.

Аз-Какво искаш защо ме накара да дойда?
Йоднжун-КАКВО ИСКАМ ЛИ? КАКВО ИСКАМ? НАШИТЕ ЩЕ ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ НИЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО, А АЗ НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА. НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ.
Аз-Стига си викал. Мислиш ли, че аз се радвам, че ще живеем заедно и ще трябва да се местя. Пък и на всичкото отгоре ще живея с теб така че не си мисли, че само ти си прецакан.
Йонджун-И сега какво? Ще го приемеш просто ей така?
Аз-Със сигурност не е така. Все още не мога да повярвам, че друг човек освен майка ми ще бъде до баща ми макар и само заради работата.

След като казах това се обърнах на другата страна, защото не исках Йонджун да вижда насълзениете ми очи. Макар и да не си го признавах темата за майка ми винаги е била слабото ми място

Йонджун-И какво сега ще цивриш ли?
Аз-Не може ли веднъж да млъкнеш и да се държиш нормално?
Йонджун-Няма да ми казваш как да се държа ясно?

Не казах нищо, а направо тръгнах към ресторанта. Не знам как щях да го изтърпя.

Тате-Хаюн, къде е Йонджун?
Аз-Ами не знам, би трябвало да дойде всеки момент.
Тате-Вие вече запознахте ли се?
Аз-Ами ние сме в едно училище, познаваме се.
Хана-Чудесно значи сте приятели и по бързо ще свикнете един с друг.
Аз-Хаха, надявам се....