°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

21

Гю-Аз... харесвам те..

Не знаех какво да кажа и как да постъпя. Гледах го втренчено и не можех да кажа нищо всякаш си бях глътнала езика. Харесвах Гю, но само като приятел. Какво се очакваше да направя сега? Да му кажа, че не изпитвам нищо или да го излъжа и да му кажа, че го харесвам за да не нараня чувстват му... Защо трябваше нещата да стават толкова трудни?

Аз-Гю аз....

Той прекъсна изречението ми сливайки усните ни, но аз не отвръщах, но и нито се и отдръпнах.

Той се отдели поглеждайки ме.

Аз-Не те харесвам по този начин.

Докато се усетя той беше станал и затрясна врата с цяла сила след себе си.

Тръгнах след него вече беше късно, той излезе от къщата и тръгна да тича на някъде.

Край! Аз бях виновна за всичко. Нараних един от най добрите ми приятели по този ужасен начин...

Седнах на студената земя , като сълзите ми започнаха да се стичат една след друга.

Чух стъпки идващи към мен, но в момента нищо и никой не ме интересуваше.

Йонджун-Хаюн... Какво има?

Той седна до мен слагайки ръката си на рамото ми.

Аз-Аз съм виновна.... Сега той ме мрази!
Йонджун- Кой той? Какво е станало? Бомгю ли направи нещо?
Аз-Отиде си...повече няма да иска да ме види...
Йонджун-Успокой се и ми кажи какво се случи..
Аз-Аз съм виновна..

Докато се усетя Йонджун ме беше прегърнал. Не знам защо, но исках да отвърна на тази прегръдка. Обвих ръцете си силно околу него обялгайки главата си на гърдите му. Той затегна хватката си.

Докато се усетя цялата му блуза беше станала в сълзи.

Йоднжун-Ела в стаята и ще ми разкажеш става ли?

Аз само кимнах в знак на съгласие.

Седнахме на леглото като аз започнах да му разказвам всичко, а той изглеждаше доста очуден.

Йонджун-Ти не си виновна за нищо, няма за какво да се обвинявяш.
Аз-Нараних го...
Йонджун-Просто си му казала какво изпитваш.
Аз-Не успях, той дори не ме изслуша.
Йонджун-Ще го намерим и ти обещавам, че ще говорите, но ми обещай, че няма да плачеш повече.
Аз-Добре...
Йоднжун-Ела сега да ядем и след това ще го намерим.