°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

2

Чуйте това по горе 😌

(На другия ден в училище)

Аз-Не мога да повярвам.
Техи-Аз също.
Аз-Защо се радваш толкова? Той ти е искал домашното?
Техи-Но го поиска от мен.
Аз-Голямо си идиотче, но те обичам.

С Техи спряхме пред шкафчетата си, но изведнъж както тя говореше млъкна.

Техьон-Техи, благодаря за снощи.
Техи-А...ааа да, да.. ня няма защо.

Той тръгна на пред и тя започна да пищи и да подскача, а аз и се смеех.

Техи отиде до лаваката ,а аз продължих да вървя към стаята, но точно преди да завия в коридорчето , някой се изпречи на пътя ми.

Йонджун- Я виж ти, какво си имаме тук?
Аз-Разкарай се от пътя ми.
Йонджун-Нямам такива намерения.

Той ме притисна в стената, а аз го бутнах, но не по мръдна.

Йонджун-Май някой е много кисел днес, а?
Аз-Какво искаш?
Йонджун-Да се наслаждавам на това как се дразниш и изпитваш страх от мен.
Аз-Сратх? Мечтай си.
Йонджун-Дали?

Тогава той ме притисна още повече, а аз наистина се стреснах и гледах в краката си.

Аз-Махни се от мен!
Йонджун-Не искам да го правя.

Погледнах го в очите, а той се усмихваше толкова доволно. За щастие се сетих какво да направя. Ритнах го леко между краката и го бутнах тръгвайки към стаята.

Аз-Техи...имам един малък проблем.
Техи-Този проблем случайно да се казва Йонджун?
Аз-Позна.

В този момент той влезе в стаята гледаше ме толкова ядосано, знаех си, че после щях да си патя, но иначе не знам колко време щеше да ме държи там.

Аз-Май сгафих.
Техи-Какво му направи?
Аз-Ритнах го..и го бутнах.
Техи-О да, определено ще си патиш!
Аз-Техи не ме оставяй.

Тя се засмя, а часа почна. Имах чувството, че ще заспя. Кой идиот е измислил ранното ставане?

Докато си блеех през прозореца се сетих, че безжичните ми слушалки са в мен и си ги сложих, пускайки си любимата ми песен (тази която съм сложила по горе). Обожавах я.

Та така си пусках само нея докато часът не свърши.

~~

Голямото междучасие с Техи останхме в двора и си говорехме, като тя гледаше Техьон който беше на фитнес уредите и точеше лиги по него.