°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

19

Вече към 00:00 часа, а аз не можех да заспя. Кракът ме болеше много, а и бях много жадна. Може би трябваше да събудя Кай да ми помогне.

Аз-Хюнигкай! Ехоо! КАЙ!

Той хъркаше силно и не обръщаше внимание на никой и нищо.

Аз-Кай моля те събуди се, ще ти хупя чорапи ако го направиш.

Той започна да шава и аз си помислих, че най сетне се е събудил, но не. Само се изтърси от леглото и падна за земята започвайки да хърка по силно.

Е явно нямаше да ми помогне, трябваше сама са слезна до кухнята.

Та станах от леглото. Подпирайки се на стената. Започнах да подскачам на единия си крак, като ми беше доста трудно. Така стигнах до стълбите, но вече от тук предстоеше трудната част. Как се очакваше да слезна на един крак? Може би щеше да е най лесно ако просто се подпирах на парапета.

Та хванах се здраво за него и започнах да слизам отново подскачайки на един крак. Добре очудващо успях, но сега до кухнята нямаше за какво да се придържам. Може би трябваше да се опитам да ходя. Все пак кракът ми не беше счупен. Стъпах на ранения си крак като усетих ужасна болка. Започнах да стъпвам леко, но болката беше непоносима.Докато се усетя се изтърсих на земята. Нямаше как да стана , защото нямаше на какво да се подпра, а болката ми се увеличи.

Чудесно щях да прекарам вечерта на земята.

ГТ. Йонджун

Часът беше към 00:30 ,а на мен не ми се спеше изобщо . Осъзнах че наистина се чувствах виновен за това което направих. Може би наитсина трябваше да се реванширам по някакъв начин.

Тъй като не можех да заспя реших да отида да ям нещо,дано онези прасета не са изяли всичко . Станах внимателно за да не събудя Субин и излезнах от стаята. Когато отидох в хола гледката ме очуди.

Хаюн се беше свила в едната част от стаята и имаше сълзи в очите. Усетих се, че сигурно не може да стане и отидох до нея.

Хаюн-Йонджун... Ще ми помогнеш ли?

Не изчаках и втора покана след което я вдигнах и понесох към кухнята. Знаех къде Субин държи аптечката си за това оставих Хаюн на плота и започнах да я търся из един от от шкафовете.

Аз-Защо си излезнала от стаята си толкова късно? Ами ако не бях станал?
Хаюн-Бях жадна, а не можех да събудя Кай, защото спи като пън и станах сама. Опитах се да ходя, но много ме заболя и паднах.
Аз-Другия път внимавай повече.
Хаюн-Добре де не беше нарочно ако знаех, че така ще стане нямаше да ставам.