°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

11

Събудих се от ритник който ме изпрати на земята. Не знаех на кой свят се намирам и какво ставаше, но в едно бях сигурна и то е, че идиота който направи това беше не кой да е, а Йоднжун.

Аз-ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?
Джун-Радвай се, че изобщо те събудих. След половин час сме на училище.

Аз ядосано станах от земята. Взъмножи ли е толкова да не понасяш някого? Как може това нещо да бъде мой "съквартирант"?

Влезнах в банята оправяйки се на бързо. Облякох си нещо удобно и вързах косата си на висока опашка. Сложих малко грим и бях готова.

Джун-Изглеждаш ужасно!
Аз-И ти не си перфектен ама аз нищо не казвам нали?
Джун-Не се прави на интересна, че бързо ще ти затворя устата.
Аз-Престани да се правиш на важен, защото знаеш ли какво не си ти центъра на всичко!
Джун-Внимавай какво си позволяваш да говориш, защото да не стане така че да пострадаш.
Аз-Ами хайде направи го! Винаги ме запалашваш, но никога не правиш нещо. Хайде давай нали си голяма работа.

Видях как започна да се изнервя сериозно и беше на път да направи нещо, но телефона му звънна. Чух че твоя беше майка му, която му казваше да тръгваме за училище.

Джун-Тръгвай веднага, няма да те чакам.

Аз взех раницата си и една ябълка която да закусвам по пътя. Както и очаквах той веднага започна да се заяжда с мен.

Джун-И преди да стигнем училище се разкарай от мен. Не искам да ме виждат с изрод като теб.

Стана ми гадно от думите му, но отдавна бях свикнала и вече не ми правеше такова впечатление, а и все пак това си беше Йонджун той беше способен да се държи ужасно с всеки.

Докато вървим към училището видяхме Кай.

Кай-Здравейте.
Джун-Здрасти.

Аз не казах нищо, а само сложих слушалките си усилвайки музиката до дупка. Вървях по назад от тях докато не наближихме училище. Тогава видях Техи и се затичах към нея. Най сетне някой нормален тук.

Техи-Какво се е случило с теб? Изглеждаш толкова тъжна.
Аз-Прсото всичко това с местенето и с Йонджун ми дойде в повече.
Техи-Горката. Ела в двора и там ще ми разкажеш всичко.

С нея се настанихме в двора и аз почнах да и разказвам за вчерашния ден.

Техи-Уха и сега буквално спите в една стая.
Аз-Да за жалост.
Техи-Знаеш че у нас има място може да дойдеш винаги.
Аз-Знам , а и без това ще имам своя стая след време.
Техи-Не ти е лесно.
Аз-Никак даже. Ами ти изглеждаш щастлива... Да не би отново нещо с Техьон да се е случило?
Техи-Ами да... Разбрах кога къде и от колко ходи на тренировки и вчера го причаках и си говорехме и вървяхме заедно до там, като той даже каза, че някой път ще излезем заедно за по дълго, но най хубавото беше, че ме прегърна.