18

288 19 95
                                    

ГТ. Хаюн

Поради незнайна причина се събудих на земята като имах минимум десет чорапа на едния крак.

Аз-КАЙ!!!!
Кай-Още пет минути мамо.
Аз-Не съм майка ти и ако не ми обясниш веднага защо съм на земята и имам десет чорапа на крака ще видиш ти.
Кай-Ами ти заспа много рано и на мен ми беше скучно и ти сложих чорапите ми и така малко без да искам те бутнах на земята ама ти спеше като пор и не се събуди и аз ти сложих още чорапи и си легнах.

Както бях ядосана изведнъж почнах да се смея супер силно. Не можех да повярвам, колко забавен беше този човек.

Кай-Ами сега ме остави да спя.

Аз събух чорапите и отидох в кухнята в която бяха Йонджун и Бомгю.

Аз не знаех какво да направя дали да се върна в стаята или просто да игнорирам Йонджун.

Гю-Добро утро Хаюн как спа?
Аз-С десет чорапа на крака. Кай яката ме е атакувал снощи.
Гю-Искаш ли кафе?
Аз-Няма да откажа.

Седнах на масата поглеждайки към Йонджун. Наистина изглеждаше странно. Но каква беше причината за това?

Той също ме погледна което ме накара да отместя погледа си.

Йонджун-Какво зяпаш?

Е добре това вече беше Йонджун който познавах.

Гю-Йоднжун нали говорехме, не започвай пак.

Той стана рязко бутайки стола на земята и отивайки в хола.

Аз-Уха...

ГТ. Йонджун

Мамка му чувствах се толкова виновен. Не можех да изгоня чувството за вина от главата си. Това беше нещо странно за мен. Никога не ме е интересувало това как някой друг се чувства, но защо толкова трябваше да ми пука, че направих онова. Не трябваше да се размеквам така. Не трябваше да се чувствам виновен за нещо за което не бях. Аз просто и дадох един урок който съм сигурен, че няма да забрави. Може би трябваше да говоря със Субин. Той щеше да ми даде добър съвет. Отидох в стаята ни като ясно си личеше, че той туко-що беше станал.

Аз-Добто утро.
Субин-Добто и на теб.
Аз-Искам да поговорим...
Субин-За какво? Да не се е случило нещо?
Аз-Ами не точно.
Субин-Слушам.
Аз-(Разказва му за това как е постъпил с Хаюн , че се чувства виновен и че не спира да мисли за това)
Субин-Няма лошо в това да се чувсваш виновен. Може би просто трябва да и се извиниш.
Аз-Но аз не искам да го правя. Чувствам вина за нещо, което не трябва. Аз просто и показвах кой командва.
Субин-Не знам. Ти си тежък случай. По добре просто забрави за тази случка и се оправяй, защото след час ще ви водя някъде.
Аз-Да благодаря ти направо много ми помогна.

°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang