°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

40

****5 години по късно ****

Аз-Йоднжун побързай другите ще са тук след по малко от десет минути.
Джун-Не мога да си открия едната обувка.
Аз-Шкафа в ляво.
Джун-Но как?
Аз-БЪЗРО!

В това време се чу звънене за звънеца.

Аз-Другите са тук! Всичко готово ли е?
Джун-Да, нека слизаме.

Отворихме вратата, а пред нея стояха момчетата и приятелките им.

Това бяха те

Момичето с бялата блуза се казваше Вики, тя беше приятелката на Бомгю. Тази с черната блуза се казваше Ради и беше приятелката на Субин. А момипето с розовата беше Йоли, приятелката на Кай.

Техи избута останалите прегръщайки ме силно.

Техи-Ако знаеш как ми липсваше!
Аз-И ти на мен.
Кай-Има ли храна гладен съм?
Джун-Да храната е в двора, така че нека да ходим и да се настаняваме.

Днес беше деня в който всички си взехме дипломите от университета. Вече официолно ни очакваше среща с живота. За тези пет години нещата не се бяха променили много освен, че има три нови попълнения към групичката ни. Запознахме се с тях трите именно в колежа. От тогава много се сближихме , а и момчетата доста си ги харесаха. Отношенията ни с Йонджун бяха повече от добри, а родителите ни успяха в работата, но не и с отношенията си и сега са просто добри приятели. Тате се върна в стария ни дом, а аз и Йонджун в момента живеем в една къща под наем докато тази която взехме е в ремонт. До един месец трябва да бъде напълно готова.

Джун-Техьон, пусни музиката, Бомгю не стой на слънце, че ще вземеш да получиш някой слънчев удар и няма да знам какво да те правя, Субин ако се набуташ още малко в скарата нищо чудно да станеш на пържола. Кай как успя да си олееш дрехите толкова бързо със сок?
Вики-Като някоя майка си.

Всички започнахме да се смеем, а аз сложих храната след което всички започнахме да се храним.

Бях толкова щастлива, че имах такива приятели и тези отношения ни се запазиха през тези пет години.

Джун-Хаюн по добре яж преди тези животни да са изяли всичко.
Аз-Ооо да.

Аз също започнах да ям, но Кай и Йоли разказваха някакви глупости и три пъти щях да се задавя от смях.

Аз-Отивам да взема тортата от вътре, ей сега се връщам.

Взех я бързо и се върнах при останалите.

Кай-Йоднжун, гледай да не я ядосаш, че тортата да не отиде пак в нечие лице.
Аз-Ей значи това няма да го забравиш. Сигурно ще ми го натякваш докато умра.
Субин-Помните ли преди пет години какви бяхме...
Техи-Аз следях Техьон.
Кай-Аз имах армия от домати и чорапи.
Йоли-Но ти още имаш.
Кай-Не е вярно сега са домати в чорапи.
Бомгю-Аз пък бях най якия.
Джун-Мечтай си, аз бях най якия.
Аз-Ти беше най ядосания човек, когото някога бях виждала.
Техьон-Да знаете, че ако продължавате да спорите с Техи ще ви изядем тортата така че по добре яжте преди да е станало твърде късно.

Докато се усетя осъзнах, че Техьон и Техи бяха изяли голяма част от тортата.

Субин-Имам идея за лятото. Намерих една огромна вила, какво ще кажете да отидем там за месец?
Всички-Даааа.
Субин-Добре още сега ще звъня да ни я запазят.
Ради-За коя дата?
Субин-Кога ви е удобно.
Аз-Ние сме възможно най не ангажираните хора така, че по всяко време без днес.
Субин-Добре тогава ще го направя за други ден да имаме време да си оправим багажа.
Всички -Идеално.
Кай-Трявба да се прибера да си опаковам чораподоматите.
Бомгю-Ама всичките ли ще вземеш?
Кай-Разбира се.
Техьон-Къде ще ги събереш.
Аз-Ама вие в Кай ли се съмнявате?
Кай-Добре де ще взема само пет и ще ги напъхам в третата обувка.
Субин-Все още ми дължиш нов гардероб заради тази трета обувка.

Та остатъка от деня мина повече от добре. След като се нахранихме иизлезнахме вън. Вечерта отдихме на кино след което се оговорихме къде и в колко да се чакаме други ден.

Макар и това да беше края на история беше началото на новият етап от живота ни,който завършва с " И заживели щастливо до края на дните си "

•
:
:
:
Край

Ами това беше от мен надявам се тази история да ви е харесала.  На мен доста ще ми липсва да пиша в нея , но скоро ще започна нещо ново. Радвам се, че изобщо имаше хора които да четат тази боза ... И да това е 😌