°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

35

ГТ. Хаюн

Не спирах да плача вече от час ,нищо ново от седмица постоянно съм така. Имах чувството,че ще наводнява стаята някой ден с този мой плач,но сега сериозно.Не можех да остана в една къща с него сама. Трябваше да се обадя на Техи. Щях да я помоля да остане за няколко дни у нас, докато се поуспокоя. Надявах се да се съгасли. Това в момента беше единственото ми решение. Другия вариант беше да говоря с баща ми, но именно той и майката на Йонджун бяха виновни за това което се случваше в монета. Никога не съм предполагала, че точно заради родителите ни ще се разделим.

Та станах да избърша сълзите си и набрах номера на Техи. Звънях и повече от 10 пъти, но опретора повтаряше , че е извън обхват или телефона и е изключен.Изпратих и супер много съобщения, но нищо. В крайна сметка реших, че така няма да стане и звъннах на първия човек, който се сетих, че може да ми помогне, а именно Бомгю.... Натиснах зелената слушалка, молейки се поне той да ми вдигне. За щастие го направи, а аз бях толкова благодарна.

Аз-Нямаш си и на идея колко се радвам, че вдигна.
Бомгю-Пак ли си плакала звучиш ужасно?
Аз-Искам да те помоля за нещо...
Бомгю-Плашиш ме!
Аз-Може ли да дойдеш за няколко дни и да останеш у нас?
Бомгю-Защо, Йонджун да не е направил пак нещо?
Аз-Ами... Дааа
Бомгю-ИДВАМ ВЕДНАГА!

Докато се усетя той ми беше затворил. Е явно и той щеше да дойде поне. Това момче винаги ми помагаше, когато имах нужда. Бях му изключително благодарна.

За няма и десет минути той дойде, това наистина не го очаквах. Ориврих му вратата,а той влезе хвърляйки раницата си с багаж някъде в страни.

Бомгю-Какво ти направи? Пак ли ти посегна?
Аз-Не този път не...
Бомгю-Кажи ми!!!
Аз-Още от вратата започна да ми вика къде съм била. Аз не му казах, а той се ядоса и ме блъсна в стената и започна да вика още повече..също ми каза да се държа както трябва с него, след което ме бутна грубо, а аз се качих тук. Не искам вече да живея на едно място с него.
Бомгю-Не се тревожи аз съм тук. Няма да допусна да ти направи нищо, обещавам.
Аз-Благодаря ти, ти си чудесен приятел.
Бомгю-За теб винаги. И по спокойно, сигурен съм, че нещата постепенно ще започнат да се оправят. И преди се карахре, но се събрахте.
Аз-Да а сега сме разделени, а аз се плаша само като го видя.
Бомгю-Дали баща ти ще позволи да остана тук?
Аз-Не ме интересува, той има вина за случилото се.
Бомгю-Значи сега си му ядосана?
Аз-И още как! Ти не би ли се ядосал на мое място?Та той постъпи просто ужасно.
Бомгю-Разбирам те и искам да ми обещаеш само едно.
Аз-Какво?
Бомгю-Докато съм тук няма да плачеш.
Аз-Нищо не обещавам.
Бомгю-Ще го приема за да, а сега отивам да пия вода, защото бягах до вас, а доста се изморих.
Аз-Защо си бягал като имаш кола?
Бомгю-Не знам къде са ключовете.

ГТ. Йоднжун

Отидох до кухнята, но неочаквано за мен там се появи Бомгю.

Гю-Здравей...
Аз-Какво правиш тук?
Гю-Много си гостоприемен Йонджун.
Аз-Хах, искаш ли нещо за пиене?
Гю-Така по става.

И двамата се засмяхме, а той взе една чаша и почна да пие вода. Да не би пак да е тук заради онази ревла горе? Писна ми от нея.

Аз-А сега наистина. Какво правиш тук?
Гю-Ще остана няколко дни при Хаюн.
Аз-Как така при нея?
Гю-Ами тук у вас, тя ме помоли да остана.
Аз-И ти веднага и се връзваш? Още ли я харесваш тая?
Гю-Какъв ти е проблема Йонджун?
Аз-Да не ти е гадже, че толкова да ти пука за нея?
Гю-Ами какво ако е така?
Аз-ЗАЕДНО ЛИ СТЕ?
Гю-Да, проблем ли имаш?

Аз не казах нищо, а само тръгнах на горе по стълбите ядосано. От къде на къде път той ще и бъде гадже? Това няма как да стане. Не може Хаюн да бъде с него. Направо ми идва да го изгоня от тук. Пък и тази Хаюн какво пък сега и става, циври му по цял ден, а сега са заедно. Много е жалка.

Бях твърде ядосан, за това се обадих на Субин да излезем той се съгласи, а аз започнах да се оправям. Поне със Субин все още може да се говори нормално за разлика от Бомгю. Та взех си и ключовете за колата и тръгнах към оговореното място със Субин.

Та не след дълго бях там и го видях на една пейка. Паркирах и отидох при него.

Субин-Изглеждаш по изнервен от обикновено. Случило ли се е нещо?
Аз-Онези двамата са заедно.
Субин-Кои?
Аз-Бомгю и Хаюн.
Субин-Наистина ли? От кога?
Аз-Оф, на кого му пука? Няма никакво значение, не стават, скоро ще се разделят.
Субин-И заради това ли си изнервен?
Аз-До някъде.
Субин-О господи Йонджун осъзнаваш ли, че ти ревнуваш?
Аз-Аз да ревнувам..Кой да ревнувам? Онази за нищо не става, Бомгю само временно ще си хаби времето с нея, после дори ще съжалява.
Субин-О да, ти със сигурност ревнуваш!
Аз-Аз не я харесвам.
Субин-Сигурен ли си, че не изпитваш все още някакви чувства към нея?
Аз-Не изпитвам нищо към Хаюн.
Субин-Да и казваш, че напълно си забравил всичките си чувсва към нея?
Аз-Разбира се, че да, всичко това беше губене на време. Не знам къде ми е бил умът.
Субин-Аха добре.
Аз-И ти ли почваш да се държиш така Субин? Мислих , че поне с теб мога да проведа нормален разговор! Казахи ти НЕ Я ХАРЕСВАМ!
Субин-Йонджун осъзнай се. Ти я ревнуваш, изпитваш още чувсва към нея, но не искаш да си го признаеш. Защо иначе се ядосваш, че тя е с Бомгю?
Аз-Казах това не е така. Не знам какво си въобразяваш.
Субин-Щом казваш. Ще ме закараш ли до у нас? И без това си с кола.
Аз-Добре , качвай се!
Субин-И помисли над това което ти казах.
Аз-Няма какво да му мисля, ти просто жестоко се лъжеш...
Субин-Ще се престоря, че ти вярвам...