°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

8

Оставаше ми половин час до срещата с Бомгю, а аз не знаех какво да облека. Всякаш Техи чу молитвите ми и връхлетя в стаята ми.

Аз-О господи, ще ми изкараш акъла някой ден!
Техи-Но ти нямаш такъв.
Аз-И ти си права.
Техи-Защо изглеждаш толкова притеснена?
Аз-Ще излизам с Бомгю...
Техи-О БОЖЕ ВИЕ НА СРЕЩА ЛИ ЩЕ ХОДИТЕ?
Аз-Не просто разходка в парка.
Техи-Да то си е ясно, че така ще кажеш.
Аз-Млъквай!

Аз я уцелих с една плюшена играчка, а тя започна да ме бие с възглавница.

Техи-Гледай и Бомгю да не те бутне в някой фонтан.

Тя изпадна в бурен смях , а аз я гледах чудейки се какви приятели имам.

Аз-Стига си се смяла и ми помогни да си избера какво да облека.
Техи-Охооо, да не би някой да иска да впечатли Бомгю?
Аз-Техи стига знаеш какво се случи преди няколко години между нас. Все още не сме в добри отношения така че спри.
Техи-Добре де, съжалявам.

Та и двете започнахме да ровим из гардероба ми. Сложих си едни къси дънкови панталони и една широка блуза.Косата си я вързах на небрежен кок и бях готова.

Техи-Хайде тръгвай вече, че любовта на живота ти те чака.

Аз за последно я ударих с възглавница и наистина тръгнах, защото иначе щях да закъснея. По пътя слушах музика и размишлявах над някои неща. Така неусетно стигнах до парка. Видях Бомгю седнал на една пейка.

Аз-Хей, съжалявам че се забавих.
Бомгю-Не, не си аз малко подраних...
Аз-Та какво искаш да правим?
Бомгю-Не знам ти предложи.
Аз-Ти ме покани да излезем така, че оставям избора на теб.
Бомгю-Път на дамите.

И двамата почнахме да се смеем.

Аз-Липсваше ми идиот.
Бомгю-И ти на мен.

А ако се чудите какво се беше случило...

Ретроспекция

С Бомгю днес стигнахме доста по рано на училище.

Аз-Защо ме накара да дойдем толкова рано? Все още няма никого тук, а ми се спи.
Бомгю-Имам една изненада за теб.
Аз-Каква? Знаеш, че съм любопитна. Не обичам изненади.
Бомгю-Ела с мен и ще разбереш.

Бомгю ме заведе в една от класните стаи, но когато влезнах там стоеше човека който не понасях, а именно Йонджун. Той взе раницата ми изсипвайки всичко на земята аз започнах да си събирам тетрадките и учебниците, но Бомгю хвана ръцете ми и ме дръпна, а Йонджун изля ледена вода върху нем след което ме бутна отново на земята взимайки гривната която беше единсвеният и последният спомен който майка ми ми беше оставила и я скъса разпръсвайки манистата на всякъде. Аз бях толкова тъжна. Горчиви сълзи се спускаха по лицето ми, но хлипанията бяха заглушени от смеха на Йонджун и Бомгю.