°•°/The perfect man/°•°[ЗАВЪРШЕНА]

39

Вчера отново нещо се беше случило с wattpad и не показваше известия, така че може би не сте получили за миналата глава...

Бомгю и Техи се спогледаха и се зачудиха дали да го направят. Дори аз самата не бях сигурна дали искам да остана с него. Страхувах се, че пак може да се случи нещо да ми се развика или да ми посегне пак, но също имах и нужда да остана с него. Погледнах към Техи и ми стана доста неприятно заради това как и се развиках и си тръгнах от тях, а тя се опита да помогне. Ужасна приятелка съм. А тя вместо да ми се разсърди се е притеснявала за мен. Защо винаги постъпвам така егоистично? Съжалявах ужасно много за постъпката си.

Йонджун-Моля ви, искам да ни оставите...
Техи-Само да си и направил нещо кълна се ще те убия.
Гю-Не ме карай да съжалявам, че го правя Йонджун. Доверявам ти се.

Техи и Бомгю ме прегърнаха силно след , което излезнаха, а аз все още не можех да спра силния си плач. Ръцете ми все още трепереха, а сърцето ми биеше силно.

Йонджун стоеше и ме гледаше като ми направи впечатление погледа му. Този път не виждах тази злоба ами напротив. Изглеждаше някак си притиснен и загрижен.

Йоднжун-Не издържам повече, не мога да те гледам така.

Той дойде до мен и ме прегърна силно. За момент цялата тази, болка, целия този страх се изпари от мен. С треперещи ръце отвърнат на прегръдката. Не можех да повтарям, че това се случваше не исках никога да свършва. Беше ме страх, че ако се отделя от тази прегръдка отново щях да го загубя. Аз се облегнах на гърдите му, а той започна леко да гали косата ми.

Джун-Никога повече не прави така, изплаши ме толкова много.

Погледнах го за секунди в очите и видях, че те бяха насълзени. Това накара моите сълзи да потекат още по силно. Прегърнах го здраво...

Аз-Йонджун.....

Той затегна хватката си ,но станахме само и единствено за да отидем в стаята ми, защото родителите ни щяха да се приберат всеки момент.

Той-Лягай си твърде много ти се насъбра, по добре да поспиш.
Аз-Може ли да останеш тук.... Само за тази вечер?
Той-Сигурна ли си, че искаш да остана при теб?
Аз-Да, моля те.

Аз легнах на леглото правейки му място. Той също легна като ми се усмихна. Бях забравила колко приятно беше това чувство. Но може би в монета той се държеше така само заради това което ми се е случило и от утре пак ще започне с нормалното си гадно държание. Но дори и да беше така бях щастлива, че в момента имах възможноста да бъда до него и щях да се възползвам максимално от тази ми възможност.