Привършвах със чистенето на стаята.
Да чистя хотелски стаи не е мечтаната работа или най-престижната, но не мога да си позволя да напусна.
Но въпреки това не се срамувам, че съм камериерка.
Това е работа, така че няма нищо срамно.
Но винаги съм си представяла животът по-малко по различен начин.
Мислих, че ще започна, като рецепционистка или нещо по-добро и после ще стана управител.
Аз полагам доста усилия.
От три години работя, като камериерка в един от най-престижните хотели в града.
Заплащането не е лошо, но работата е много и винаги съм ужасно изморена след работа.
Колкото до личният ми живот.
Нищо.
Нямам приятел от години.
Нямам и много време.
Имам приятели, с които се виждам, когато мога.
За жена на 23 видя скучен и изморителен живот.
Приключих със избърсването на прахта седнах малко да си почина.
Гостите в тук понякога са прасета.
Веднъж имаше парчета пица на тавана и стените бяха изрисувани със спрей и тоалетна хартия навсякъде.
Хубавото беше, че работният ден беше към своят край и това беше последната стая, която трябваше да изчистя.
На излизане от стаята се блъснах в някой и се ударих във вратата.
-Внимавай, по дяволите! Гледай къде ходиш! - изкрещя мъжът срещу мен.
Без да исках го ударих, мисля че реакцията му е прекалена.
-Съжалявам, не Ви видях. - извиних се, въпреки че ми се искаше да го ударя.
-Не ме интересува! Гледай какво правиш!
-Добре, съжалявам. Не исках да Ви притесня. Но не е нужно да реагирате така.
-Не знаех, че чистачките са толкова отворени.
-Не съм чистачка, а камериерка.
-Все тая пак чистиш тоалетни. Така че не се прави на много значеща.
Егати глупака.
-Не се правя, просто Вие сте много груб.
-По-добре млъкни, защото мога да направя така, че да не можеш да си намериш работа до краят на живота.
