Блейк
-Престанете да се биете и карате за всичко. - казах и двамата извъртяха очи.
В момента седяха на дивана, а Ашли седеше между тях и ядеше бонбони.
-Аз не направих нищо. - каза Джейсън
-Ей, нещастник...
-Не псувай.- прекъснах Ник
-И всичкото отгоре той ме обижда. - оплака се Джейсън
-Извинете, господин надут задник. Не исках да ви обидя. - каза Ник
-Аз нямам вина, че той преувеличава. Или че ти го лъжеш и не му каза истината, искам да си кажем всичко и да не се караме. - каза Джейсън
-Съгласна съм...
-И искам да го зарежеш. - прекъсна ме
-Тъкмо щях да кажа, че съм съгласна и че си прав, но тази твоя уста развали всичко.
-И аз те обичам.
-Ти да нямаш връзка с този? - попита Ник
-Не, нямам нищо с него. - казах
-За това се държите така сякаш сте много близки. - каза той
-Не е вярно.
-Все тая, ако искате бъдете заедно и без това сте еднакви. И двамата си играете и лъжете хората. - каза Ник и излезе.
Излъгах, но не си играя с хората и не съм, като Джейсън.
Никой не е толкова лош колкото него.
-Мамо, май остана без гадже. - каза Ашли.
-Да, какъв лош късмет. - каза Джейсън
Какво да правя с тези двамата?
-Сега доволен ли си? - попитах Джейсън
-Разбира се, все пак това беше целта ми. Той да те остави и да си с мен. - каза той
-Аз не искам да съм с теб! Ти си задник! - казах и взех Ашли и тя не гушна.
-Не искаш, друг път. Знам, че си луда по мен. - каза
-Майната ти. Повече не ме доближавай!
-Няма как да стане, защото...
-Да не си посмял! Довиждане! - извиках и излязох
Какъв идиот!
Няма да престане.
Тъп задник.
Няколко дни по-късно
Ник наистина се разсърди, защото не сме говорили от три дни.
Разбирам го.
Аз го излъгах, като казах, че между мен и Джейсън е нямало нищо.
Но сега няма нищо между мен и този идиот.
Но той успя да прецака всичко и сега Ник не иска да говори с мен.
А и за нищо на света няма да бъда с Джейсън.
Аз наистина не го понасям.
А и още не съм казала на Ашли, че той й е баща.
Тя го харесва, така че мисля, че ще го приеме добре.
Разбират се, а и тя много иска да има баща, нищо че нейният е с акъл на две годишно.
Днес бях сама вкъщи.
Ашли е със сестра ми.
Поне ще остана малко сама.
Как успях за толкова малко време да объркам всичко?
Наистина не знам.
Чух звънецът и станах да отворя.
И както очаквах беше Джейсън.
-Какво искаш? - попитах
-Защо не ми вдигаш телефона? Притесних се.
-Защото си тъп и те мразя.
-Добре, значи всичко е наред?
-Не! Разкарай се преди Ашли да се е върнала!
-Кога ще й кажеш, че съм й баща?
-Не знам, още не съм решила как да й го кажа.
-А, какво реши за нас?
-Какво? Няма нищо за решаване, защото не сме никакви.
-Наистина ли не ме харесваш? Поне малко.
-Не, че не те харесвам, просто ти си несериозен...
-Не е вярно.
-Напротив, не можеш да бъдеш с една жена.
-Мога да бъда, просто всички до сега са били кучки! Освен теб, ти си единствената, която плени сърцето ми още от първият миг.
-Когато се запознахме ме заплаши, че ще остана без работа и ми каза, че съм нищо повече от чистачка.
-Да, но беше така, защото бях в лошо настроение, сега знам, че си специална и искам да ми дадеш шанс.
-Не, нямам намерение да се занимавам с теб.
-Хайде. - сложи ръце на кръста ми. - Знаеш, че не можеш да намериш такъв, като мен. А и аз както казах мога да ти дам всичко.
-Джейсън, не ме интересува какво можеш да ми дадеш.
-Добре. Тогава ще ти дам това, което със сигурност никой друг не може.
-Какво? - попитах и той ме целуна
