Блейк
След като Майк си тръгна на следващият ден, Джейсън заключи Ашли в стаята й.
Буквално.
Тя от време на време почукваше, за да й пъхне някой бисквитки под вратата.
А Джейсън се сърдеше.
-Не мислиш ли, че прекаляваш? - попитах го
-Тя го целуна по бузата, видях.
-Какво от това, те са деца.
-Не ми пука, трябва аз да й се радвам, тя е моето бебе. Той е малък задник.
-Не се ядосвай.
-Не съм ядосан, ревнувам.
-От дете на пет?
-Да.
-Боже. - въздъхнах
-Трябва да прекарвам повече време с нея, не той.
-Всеки ден ме изненадваш с нещо, знаеш ли?
-Все тая.
-Ще я пуснеш ли?
-Да, когато стане на 18.
-Ще я травматизираш.
-Може ли бисквитки?! - чух Ашли да пита
-Не мисля, че и пука. - каза Джейсън - По-скоро се притеснява, че ще остане без шоколад.
Няколко минути по-късно Джейсън пусна Ашли, която не изглеждаше разстроена.
-Може ли шоколад? - попита Ашли - И сладолед със шоколад. И бисквитки.
-Наистина е много разстроена. - каза Джейсън
-Можеше да е. - казах
-Да, може би ще ми мине, ако ми подарите таблет. - каза Ашли
-Добре, после ще ти купим и кола. - каза Джейсън
-Не, аз не мога да шофирам. Може колело, но предпочитам таблет.
-Разбира се, на вашите услуги.
-Добре,може би и няма нищо. -казах
Джейсън се опита да прегърна Ашли, но тя го избута, след което скръсти ръцете си.
Със сигурност ще и купи таблет.
Той не може да бъде строг с нея.
Може би, защото я възприема, като дете на неговата възраст.
А той е дете.
Дано Ашли, когато порасне бъде отговорна.
Защото Джейсън не е.
