Блейк
-И няма да й говориш глупости. - казах и Джейсън кимна
-Обещавам.
-И ме остави аз да говоря, ти просто не ми пречи. Ясно.
-Не ми говори, като на дете.
-Аз не ти говоря, като на дете, а като на идиот.
-Благодаря. Много си мила.
-И се дръж мило с нея, ако й разбиеш сърцето ще пострада достойнството ти.
-Ясно.
Ако я разстрои наистина ще ги убия.
Може да разстройва мен, но нея не.
Ашли влезе в стаята и се усмихна.
-Здравейте. - каза тя
-Здравей, къде е Клара? - попитах и тя сви рамене.
-Не знам, много се баваше и дойдох сама. Сигурно е в асансьора. - седна на дивана. - Здравей Джейсън. - усмихна се
-Здравей, скъпа. - каза той
-Вие защо сте тук заедно? Какво правехте? - попита тя
-Нищо. Седни, защото искам да ти кажа нещо. - казах и тя кимна. - Така надявам се да разбереш и да не разстроиш, след това което ще ти кажа и помни, че аз нямам вина. Никой няма вина, важното е ти да се чувстваш добре и да приемеш новината без да се ядосваш, а както знаем ти обичаш да се ядосваш и бъдеш агресивна. И най-важното...
-Обърках се. Мислих, че ще ми кажеш, че Джейсън ми е баща, но не разбрах нищо от това, което каза. - каза Ашли
-Щом тя знае за какво толкова се подготвяхме да им кажем? - попита Джейсън
-Ти откъде знаеш? - попитах я
-Не и от Джейсън. - каза тя и го погледнах
-Казал си й? - попитах
-Не...нали обеща да си мълчиш? - попита я
-Изпуснах се. - каза тя - Нали съм дете? Децата се изпускат.
Дете е само, когато й изнася.
-Защо ли изобщо се занимавам с вас? - въздъхнах
-Сега, след като си ми баща може ли пони? - попита тя - Ще спи в стаята ми и ще ходя с него на училище и ще го храня с кренвирши.
-Добре.
-Не! Как ще й позволиш да има пони?! - извиках и той ме погледна
