Блейк
Как винаги успявам да оплескам всичко още повече?
Първо трябваше да кажа истината на Ник, след това да кажа на Ашли и после да убия Джейсън с чиста съвест.
-Би ли ме пуснал? - попитах
Той махна ръцете си от мен и въздъхна.
-Защо не ми даваш да те докосвам?
-Защото те намирам за ужасен.
-Не е вярно, вярвам, че ме намираш за страхотен.
-Да така е.
-Знам. - целуна ме
Станах от леглото и погледнах към дрехите по пода.
Ох, защо съм толкова наивна?
-Какво има красавице? - целуна врата ми
-Нищо. - казах и го погледнах. - Облечи се!
-Не се прави сякаш не си ме виждала преди.
-Не искам, когато Ашли се прибере да види голият си баща в спалнята на майка й.
-Защо не й кажеш вече? Искам да я опозная, но заради теб не мога.
-Изкарваш мен виновна?
-Не изцяло.
-Ти си кретен.
-Скъпа, не бъди толкова лоша с мен.
-Не ме наричай скъпа!
-Добре. Принцесо...
-Не! Не ме наричай така, а се облечи.
-Добре. Довечера ще дойдеш ли при мен?
-Никога.
-Значи да.
-Какво искаш, за да ме оставиш намира?
-Няма такава опция да те оставя намира.
-Намери си друга. Защо толкова искаш мен?
-Защото ми харесваш.
-Само ти харесвам?
-По-скоро съм влюбен.
-Да, разбира се. Изчезвай.
-Не може ли да остана при теб? Не обичам да спя сам.
-Не ми пука! Разкарай се.
-Искаш да остана, знам.
-Боже.
-Не разбирам защо все още се правиш, че не ме харесваш?
-Защото не те.
-Тогава защо спа с мен?
Защото съм тъпа.
-Защото съм объркана и бях разстроена, защото Ник не ми говори и да изчукам брат му не е най-добрият начин да се сдобрим.
-Защо не ми дадеш просто един шанс? Не съм идеален правил съм много глупости, но това не значи, че съм най-лошият човек на тази планета. Нищо не пречи да опитаме, вярвам, че сме идеални един за друг. Ако ми дадеш шанс ще се променя, наистина.
-Джейсън, това е лудост. До преди няколко дни бях с брат, а сега искаш да забравя и да бъда с теб. Дори, ако бях влюбена в теб нямаше да го направя, защото не е редно. А и между нас няма как да се получи, ние не се познаваме и сме твърде различни. Също така ти не си постоянен, откъде да знам, че докато си с мен не си със още две. Имам нужда от човек, който знае какво иска и е готов да поеме отговорност и наистина да ме обича, а не да бъде с мен, защото съм му интересна в момента. Ти не си подходящ за мен, имам нужда от някой по-добър, а не от теб... - замлъкнах, когато осъзнах какво казах.
Защо казах това накрая?
-Нямах предвид. - казах
-Няма проблем, разбрах. Аз съм недостоен за теб и ти искаш нещо по-добро. Ясно.
-Нямах предвид това наистина. Не го мислех.
-Напротив, но наистина няма проблем. Ако искаш да си с Ник добре. Аз няма да те доближава повече и да ти се бъркам във живота. Ще те оставя намира. Но колкото и клиширано да звучи, аз те мислих за различна и за това толкова те исках, бях се уморил от всички кучки, които се мислят единствени и че никой не може без тях. Но може би си, като тях или не знам. Както и да е. Довиждане, Блейк. - въздъхна и взе бузата си от подът, след което излезе.
И в крайна сметка излязох по-лоша от него.
През цялото време казвах, че Джейсън наранява хората, а аз сега направих това. Нараних го.
Дори да е ужасен, не трябваше да му казвам това.
Аз съм виновна за всичко.
Не знам какво искам и използвам хората, ужасна съм.
Чувствам се виновна...
Сигурно, защото съм.
