Блейк
След като се върнахме за Ашли се прибрахме вкъщи.
-Вие сте предатели! -извика Ашли и отиде в стаята си
Казахме и за бебето и тя се разсърди.
Сега е ядосана, но после ще се радва....надявам се.
-Как си?- попитах
-Добре. -каза Джейсън
-Сърдит ли си ми? - попитах
-Не , не съм ти сърдит. Просто съм малко в шок. Но ще се справим , ти ще ми помагаш ,нали?
-Разбира се.
-Защо не ми каза по-рано?
-Не знам,ти се повтаряше ,че не искаш повече деца и затова.
-Съжалявам. Обичам те.
-И аз те обичам.
-Чувствам се много объркан.
-Знам, но ще свикнеш.
-Предполагам. Ами, ако не се справя с бебето и то не ме хареса?
-Ще те хареса. Успокой се, има девет месеца, докато дойде време, когато ще се грижиш за него.
-Но сега трябва да се грижа за теб, което значи, че ще се грижа и за него.
-Ще се справиш. - казах и той ме прегърна
-Страх ме е.
-Спокойно. - погалих косата му.
-Ако го изпусна?
-Щете убия, ако го направиш.
-Добре. Мисля, че ми трябва малко време.
-Няма проблем.
-Просто не го очаквах.
-Спокойно, дишай и издишай.
-Добре.
-Ти си голямо момче и ще се справиш.
-Благодаря.
Може би ще бъде малко трудно, но Джейсън ще се справи.
Колкото до Никъкъс...сърдя му се, но знам, че сестра ми ще е добре с него.
Дано те не бързат с децата.
Чух звънеца и Ашли бързо дотича, за да отвори.
-Кой е? - попита Джейсън
-Не знам.
Ашли отвори вратата и видях майка ми.
-Здравей, бабо! - каза Ашли
Това дете.
-Какво по дяволите се случва! - извика майка ми
О, не започва се.
-Майко, не викай! - извиках
-Наистина ли си бременна?! Отново? Ти поука не си ли взе?!
-Не! А ти!
-Може ли да си толкова безотговорна?!
-Не съм!
-Напротив!
Погледнах към Джейсън, който седеше на дивана и не знаеше какво се случва.
-Върви по дяволите!
-Сигурно ти си я научил да се държи така! - извика срещу Джейсън
-Не. - той поклати глава
-Не го отвинявай!
-Той е виновен! Всъщност ти си виновна, защото си глупава!
-Но поне не съм зла, като теб!
-Престани да ми говориш така!
-Ще ти говоря, както искам. Ако няма да ме подкрепиш си върви. - скръстих ръце
-Не те подкрепям, защото ще стане, като миналият път.
-Не, няма. - казах и погледнах към Джейсън и Ашли - Би трябвало да се радваш за мен, а ти само ме отвиняваш. Не осъзнаваш ли, че си ужасна с мен, откакто се помня.
-Не е вярно.
-Напротив. Ти си ужасна майка.
-Блейк...
-Аз не съм ужасна.... - казах, но Ашли направи физиономия. - Добре, понякога забравям някои неща, но обичам детето си за разлика от теб.
-Аз те обичам.
-Не е вярно. Ти не обичаш никого освен себе си.
-Не е вярно. Обичам те, ти си ми дъщеря.
-Ако ме обичаш, ще ме подкрепиш.
Джейсън седеше без да казва нищо, а Ашли галеше косата му.
-Добре. - въздъхна майка ми - Подкрепям те.
Тя наистина го каза?
-Наистина?
-Да. Стига този да не те остави. - каза тя
-Няма, спокойно. - каза Джейсън и Ашли го гушна.
-Добре, благодаря. - казах - Нека да поговорим друг път, мисля че засега ми стига това. - казах и тя кимна
-Добре, довиждане. - каза тя и си тръгна.
Това беше толкова странно.
-Добре ли си? - попита Джейсън
-Да.
-Искаш ли прегръдка? - попита Ашли и аз кимнах, след което ги прегърнах.
Днес е толкова объркано.
Но сега всичко е наред.
-А и все още съм сърдита за ревльото, който ще ми натресете. - каза Ашли и Джейсън въздъхна
Може би почти всичко е наред.
