Една година по-късно
(повече няма да има такива интервали от време)
Джейсън
Добре.
Ти можеш.
Правил си го и преди.
Няма от какво да се притесняваш.
Това е просто един памперс.
Добре.
-Здравей, миличък. - казах и взех бебето от креватчето - Днес си по-спокоен от обикновеното. Сигурно, защото сестра ти не те щипеше днес, за да те събуди.
-Добре. Време е да сменим памперса.
-Искаш ли да ти помогна? - попита Ашли
-Да. - кимнах и оставих бебето върху нещото за сменяне на памперси.
-Здравей, Маркъс. - Ашли целуна бузата му
-Целуваш? Какво си направила?
-Аз нищо. Може би...но не е нещо лошо.
-Какво е този път? - попитах и Никълъс влезе в стаята и косата му беше розова. - Добре, не ми казвай.
-Здравей, Ник. Казах ти ли, че си ми любимият чичо? - попита Ашли - И че те обичам.
-Какво е това? - попита той.
-Бебе, не си ли виждал? - каза Ашли - Ако питаш за косата, беше за Клара, не знаех, че ти ще се къпеш преди нея. Но ти отива.
-Дъщеря ти е сложила боя в душът в банята. - каза Ник - Дори не знам как го е направила.
-Но ти отива. - казах и той излезе от стаята
-Какъв пън. - каза Ашли
-Да такъв е.
Смених памперса на малкият Маркъс, който беше вече на шест месеца и можеше да сяда сам.
Което е голямо постижение за бебе.
Така каза Блейк.
И да, разбира се, че го обичам, въпреки че е момче.
В началото не го харесвах.
Но сега го обичам.
Осъзнах, че трябва да съм щастлив, че няма да живея с три жени, тоест четири, ако не броим Никълъс.
Майка ми също ми помагаше със бебето, когато плачеше го оставях при нея.
През останалото време съм с него.
-Браво! Успя да му сложил памперса. - каза Ашли и се усмихна
-Благодаря. Сега да го оставим при майка ти и да отидем да ядем пица. - казах и тя кимна
Отидох при Блейк и видях Никълъс, който и се оплакваше.
-Здравей. - каза Блейк и взе бебето от мен
-Здравей. - казах и я целунах
Тя гушна бебето и започна да го гали по гърбът.
Блейк
Ашли и Джейсън отидоха да ядат пица, защото отказаха да ядат салата с мен.
Не уважават диетата ми.
-Поне ти ще ми правиш компания. - казах и целунах бузата на Маркъс- Искаш ли да го подържиш? - попитах Ник и той взе бебето от мен и Клара целуна бузата му
-Много е сладък. - усмихна се Ник- А прилича на Джейсън.
-Благодаря. - казах
-Малък сладур. - каза Клара - Ти също си сладък. - целуна Ник
-После се целувайте. - казах и Клара извъртя очи.
Много се радвам за нея и Ник, те наистина се разбират.
И са щастливи.
Също така се радвам, че Джейсън говори с майка си, както и аз с моята.
-Здравейте. - чух гласът на Джейсън, след което седна до мен, а Ашли седна си Ник, за да дразни бебето.
-Как беше пицата? - попитах
-Чудесно. - каза Джейсън и целуна бузата ми.
Сгуших се в Джейсън и гледах бебето и Ашли, която целуваше бузата му.
Може би вече започва да свиква с него.
Вече всички свикнаха със всички и всичко е наред.
Което е супер.
Най-после спокойствие.
И така...
Това беше моята история.
От самотна майка, сега съм със човекът, когото обичам и се радвам на двете си прекрасни деца.
Прекрасен край на всяка една история.
Или е прекрасен край поне за мен.
Край
Това беше краят на тази история!
Надявам се да Ви е харесала.❤️
До следващата история.❤️
