Блейк
-Мамо,отвори очи. - чух гласът на Ашли. - Мамо. - сложи ръка на бузата ми. - Какво ядат рибките? Картофи?
Отворих очи и погледнах към Ашли, която седеше по пижама на килима и до нея беше аквариума.
-Рибите не ядат картофи.
-А, какво? Мюсли?
-Не, след малко ще отидем да купим храна за риби.
-Добре, може да й вземем приятел, защото ми се вижда самотна.
-Да, ще й вземем и приятел. Не може да бъде сама.
-Така е. Може ли картофки?
-За закуска?
-Да.
-Не можеш да нахраниш рибата с тях.
-Тогава не ги искам.
Излязох от спалнята и видях Джейсън, който лежеше на дивана и си гледаше телефона.
-Добро утро, красавице. - остави телефона и се изправи.
-Защо си по боксерки? - попитах, когато не целуна
-По принцип спя гол, така че не се оплаквай.
-Знам, че обичаш да си гол.
-Още повече обичам, когато ти си гола.
-Знам. - сложих ръце на врата му и го целунах.
-Кой сега ме целува?
-Аз. Нали искаше да спра да се правя на недостъпна?
-Да искам. - повдигна ме и ме целуна. - Толкова си сладка сутрин, приличаш на бебе, на което още му се спи.
-Благодаря. И ти си сладък. - сложих ръка на бузата му и го целунах.
-Благодаря.
-Защо винаги се целувате? - чух Ашли и се отделих от Джейсън.
-Защото така. Какво искаш? - попитах - След малко ще купим храна за рибата ти.
-А, не вече не е нужно.
-Така ли? С какво я храни?
-С нищо, защото тя май умря.
-Съжалявам, скъпа.
-Няма проблем, ще й направя погребение в тоалетната. - затвори вратата на стаята
-Но тя има рибата от вчера. - каза Джейсън и го погледнах
-Да, но тя е разсеяно дете. Свиквай.
-Ще се опитам.
-Добре.
-Трябва ли да присъстваме на погребението?
